Не носеше никакъв товар, само връхната си кожена завивка, окачена на гърба му с помощта на широка кожена лента, завита около полегатото му чело и оръжията му. На дясното му бедро имаше белег, почернен като татуировка, грубо оформен като V, върховете на което се разширяват навън — белег на тотема му, бизона. Не му беше необходим нито белег, нито орнамент за удостоверяване на водачеството му. Поведението му и уважението на останалите не оставяха никакво съмнение относно положението му.
Свали сопата си — дълъг преден крак от кон — от рамото си на земята, подлагайки бедро под ръкохватката и Иза разбра, че сериозно обмисля молбата и. Изчака кротко като прикриваше вълнението си, за да му даде време да помисли. Той свали и тежкото си дървено копие, подпря пръта на рамо със заострения, закален с огън връх нагоре и нагласи ласото, което висеше на врата му заедно с талисмана му, така че трите каменни топчета да са равни. После измъкна ивица мека еленова кожа, изтънена по краищата и с дънце по средата, предназначена за замятане на камъни, от ремъка на кръста си и замислено прекара меката кожа през дланта си.
Брун не обичаше да взема прибързани решения по необичайни въпроси, които можеха да засегнат Клана му, особено сега, когато бяха останали без покрив над главата си и той не се поддаде на желанието си да откаже веднага. „Трябваше да се сетя, че Иза ще иска да и помогне“, мислеше си той, „особено след като знам, че понякога прилага целебната си магия дори на животни, особено млади. Ще се разстрои, ако не и позволя да помогне на това дете. От Клана или от Другите, няма никакво значение, за нея то е едно ранено дете. Е, може би тъкмо затова е добра знахарка.“
„Знахарка или не, тя е само жена. Какво значение има дали ще е разстроена? Иза не е толкова глупава, че да го показва, пък и без ранения странник си имаме достатъчно проблеми. Но тотемът и ще научи, всички духове ще научат. Дали това, че е разстроена ще ги ядоса още повече? Ако намерим пещера… не, когато намерим нова пещера, Иза ще трябва да приготви напитката си за освещаването и. Ами ако сбърка питието в това състояние? Сърдитите духове всичко могат да объркат, а и без това са достатъчно разгневени. Нищо не бива да проваля освещаването на новата пещера.“
„Нека вземе детето“, помисли си той. „Скоро ще се измори да мъкне допълнителния товар, а и момичето е толкова зле, че дори магията на посестримата ми едва ли ще я спаси.“
Брун затъкна прашката си в поясния си ремък, взе оръжията си и сви рамене уклончиво. Нейна работа, ако иска, Иза може да вземе момичето с тях. Обърна и гръб и закрачи.
Иза бръкна в кошницата и измъкна кожено наметало. Загърна момичето в него, вдигна я и превърза припадналото дете здраво за хълбока си с помощта на гъвкавата кожа, изненадана от лекотата и за нейния ръст. Момичето изстена, докато я вдигаха, Иза я потупа успокоително, после зае мястото си след двамата мъже.
Останалите жени бяха спрели и се държаха на разстояние от неочаквания разговор между Иза и Брун. Когато видяха, че знахарката вдига нещо от земята и го взима със себе си, размахаха неистово ръце, придружено от гърлени звуци като с възбудено любопитство обсъждаха случилото се. С изключение на торбичката от видра те бяха облечени също като Иза, а и товарът им бе също толкова тежък. Бяха разпределили помежду си цялото имущество на Клана, тоест това, което бяха спасили от каменните отломки след земетресението.
Две от седемте жени носеха бебета в гънка на облеклото си, близо до кожата, за да им е удобно да се грижат за тях. Докато чакаха една от тях усети капки топла влага, измъкна голото си пеленаче от гънката, Държейки го в протегнатите си ръце пред себе си, докато спря да се подмокря. Когато не бяха на път често повиваха бебетата в меки кожени повои. За да попиват влагата и меките, млечни изпражнения около тях, ползваха няколко от следните материали: руно от диви овце, събрано по бодливите шубраци, когато муфлоните си сменяха козината, пух от птичи гърди или влакънца от влакнести растения. Но когато бяха на път, по-лесно и просто бе да се носят пеленачетата голи и да ги изхождат в движение на земята, без да изостават.
Когато поеха отново, една трета жена взе едно момченце, закрепвайки го на хълбока си с кожена наметка за носене. Няколко мига по-късно то се загърчи в желанието си да слезе и ходи само. Тя го пусна като знаеше, че ще се върне, когато се умори. Едно по-големичко момиченце, още не жена, но нарамила женски товар крачеше след жената, която следваше Иза и току се оглеждаше за едно момче, почти мъж, което следваше жените. Опитваше се да изостане повечко от тях, за да изглежда, че той е с тримата ловци, които вървяха на опашката, а не едно от децата. И на него му се искаше да носи дивеч и дори завиждаше на стареца, един от двамата, които вървяха отстрани на жените, който бе метнал едър заек през рамо, повален с камък от прашката му.