Взе да събира камъните отново и тогава забеляза, че слънцето наближава хоризонта на западния небосвод. Изведнъж се сети, че трябва да обели черешова кора за Иза. „Как така стана толкова късно?“, питаше се тя. „Цял следобед ли съм прекарала тук? Иза ще се притесни, а и Креб.“ Бързешком напъха прашката в гънка на дрехата си и се втурна към черешовите дръвчета, изряза външната кора с кремъчния си нож и изстърга дълги, тънки ивици от вътрешната, камбанна кора. После се втурна към пещерата колкото и държаха краката и намали хода си чак при потока, за да приеме отново смирената стойка, благопристойна за една жена. И без това се страхуваше, че я чакат достатъчно разправии, задето я е нямало толкова дълго и не желаеше да предизвиква гнева на още някого.
— Айла! Къде се губиш? Чак ми призля от притеснение. Сигурна бях, че някое животно се е нахвърлило върху ти. Тъкмо щях да помоля Креб да накара Брун да те потърси — захока я Иза още като я видя.
— Оглеждах местността да видя какво е покарало и ходих до просеката — рече Айла с чувство за вина. — Не усетих кога е станало толкова късно — Това бе самата истина, но не и цялата истина. — Ето я черешовата ти кора. Мечото грозде е покарало, където никнеше миналата година. Нали ми каза, че корените му помагат и за ревматизма на Креб?
— Да, но корените се киснат и се слагат като лапа за облекчаване на болките. От плодовете се прави чай. Сокът от изстисканите плодове помага и при израстъци и бучки — заизрежда знахарката, механично отговаряйки на въпроса и, после млъкна. — Айла, опитваш се да ме разсееш с въпроси за церове. Много добре знаеш, че не бива да се бавиш толкова дълго и да ме караш да се притеснявам толкова много — каза и със знаци Иза. Ядът и, след като вече знаеше, че детето е живо и здраво, бе попреминал, но искаше да е сигурна, че Айла няма да закъснява толкова дълго. Иза се притесняваше при всяко нейно излизане.
— Няма повече да правя така, без да те предупредя, Иза. Просто не усетих как е минало толкова време.
Докато влизаха в пещерата, Уба, която цял ден бе търсила Айла, я сряза. Изтича при момичето на дундестите си криви крачета и се препъна току пред нея. Но Айла грабна бебето преди да е паднало и го завъртя във въздуха.
— Може ли да взема Уба с мен някой път, Иза? Няма да се бавим много. Бих могла да почна да и показвам някои неща.
— Още е много малка, за да разбере. Та тя още се учи да говори — рече Иза, но след като видя колко щастливи са двете заедно, додаде — Струва ми се, че може да я взимаш с теб за компания от време на време, ако не се отдалечавате много.
— Ах, чудесно! — каза Айла и прегърна Иза с бебето в ръце. Вдигна малкото момиченце, във въздуха и се засмя, на глас, а Уба не сваляше от нея блещукащите си очета, преливащи от преклонение. — Няма ли да е забавно, Уба? — каза тя, след като свали детето на земята. — Мама ще те пусне да дойдеш с мен.
„Какво го е прихванало това дете?“, мислеше си Иза. „Отдавна не съм я виждала толкова развълнувана. Днес наоколо трябва да витаят странни духове. Първо, мъжете се върнаха рано-рано и не седнаха да си приказват, както обикновено, ами всеки си отиде край домашното огнище и почти не обръщаха никакво внимание на жените. Мисля, че не видях никой от тях да хока някого. Дори Брод бе едва ли не мил с мен. А отгоре на всичко Айла цял ден се губи някъде и се връща пълна с енергия, готова да прегърне всеки. Не ми е ясно какво става.“
10
Да? Какво искаш? — запита със знаци Зуг нетърпеливо. Бе необичайна жега за началото на лятото. Зуг бе жаден и му бе терсене, цял облян в пот под жаркото слънце обработваше голямата еленова кожа с изтъпеното стъргало, докато тя съхнеше. Не бе в настроение да му прекъсват работата, особено пък грозноватото момиче с плоско лице, което току-що бе приседнало недалеч от него със сведена глава в очакване да я забележи.
— Желае ли Зуг глътка вода? — запита го със знаци Айла, вдигайки смирено поглед след като я потупа по рамото. — Това момиче бе на извора и видя ловеца да работи под палещото слънце. Това момиче си помисли, че ловецът може да е жаден, то не искаше да прекъсва работата му — изрече тя, като спазваше установения ред за обръщение към ловец. Поднесе му чаша от брезова кора и вдигна студения, мокър мех, направен от стомаха на планинска коза.
Зуг изсумтя утвърдително, като криеше учудването си от досетливостта на момичето, докато тя му наливаше от студената вода в чаша. Не бе успял да улови погледа на някоя жена и да и, каже, че е жаден, а точно сега не му се ставаше. Кожата бе почти изсъхнала. Решаващо бе да продължи работата си, за да стане крайното произведение гъвкаво и еластично, както искаше. Погледът му проследи момичето, докато оставяше меха на сенчесто място недалеч, после то измъкна вързоп жилави треви и накисна във вода корени на дървета и се заприготвя да плете кошница.