Въпреки че Ука винаги се държеше почтително и откликваше на заръките му, без да се колебае, откакто заживя със сина на другарката му, рядко се случваше да предугади желанията му, както бе свикнал със собствената си другарка преди да умре. Най-голямо внимание Ука отделяше на Грод и на Зуг му липсваха дребните, по-специални глезотии на преданата другарка. От време на време Зуг поглеждаше към седналото недалеч от него момиче. То мълчеше, потънало в заниманията си. „Добре я обучи Мог-ър“, помисли си той. Не забеляза, че тя го наблюдаваше под око, докато теглеше, опъваше и стържеше кожата.
По-късно същата вечер старецът седеше сам пред пещерата, вторачил се в далечината. Ловците бяха заминали. Ука и още две жени отидоха с тях и Зуг бе хапнал край огнището на Гуув с Овра. Като гледаше младата жена, вече съвсем зряла и задомена, му се струваше, че не бе отдавна времето, когато бе само бебе в ръцете на Ука, и това го караше да чувства как бързо лети времето, което му бе отнело силите да ловува с мъжете. Малко след като се нахрани, бе напуснал огнището. Беше потънал в мислите си, когато забеляза момичето да се приближава към него с плетена купа в ръце.
— Това момиче е набрало повече малини, отколкото можем да изядем — рече тя, след като той и даде да разбере, че я е видял. — Ще намери ли ловецът място да ги изяде, за да не отиват на вятъра?
Зуг прие предложената му купа с удоволствие, което не можа съвсем да прикрие. Айла приседна кротко на почтително разстояние, докато Зуг с наслада си похапваше сладките, сочни плодове. Когато свърши, върна купичката и тя веднага си тръгна. „Не разбирам защо Брод разправя, че е неучтива“, мислеше си той, като я гледаше как се отдалечава. „Нищо му няма на момичето, само дето е удивително грозно.“
На следващия ден Айла пак донесе вода от хладния извор, докато Зуг работеше и подреди материалите си за кошницата, която плетеше недалеч. По-късно, когато Зуг тъкмо привършваше с натриването на мас в меката еленова кожа, до стареца се приближи с накуцване Мог-ър.
— Трудна работа е да обработваш кожа на това слънце — каза той със знаци.
— Правя нови прашки за мъжете, а и съм обещал на Ворн да му направя нова. Кожата за прашки трябва да е много гъвкава, трябва непрекъснато да я обработваш, докато съхне и маста трябва напълно да попие. Най-добре е да се прави на слънце.
— Сигурен: съм, че ловците ще им се зарадват — отбеляза Мог-ър. — На всички е известно, че си майстор, щом става дума за прашки. Гледах ви с Ворн. Има късмет, че ти си му учител. Не е лесно да се усвои този майсторлък. Не може да мине без умение и при направата им.
Зуг се разтопи от хвалебствията на мага.
— Утре ще ги изрежа. Знам размерите на мъжете, но на Ворн ще трябва да му взема мярка. За да е точна и далекобойна, прашката трябва да отговаря на ръката.
— Иза и Айла приготвят яребицата, която донесе оня ден като пай на Мог-ър. Иза учи момичето да я приготвя, както аз ги обичам. Ще дойдеш ли да се нагостим край огнището на Мог-ър довечера? Айла ме подсети да те поканя и ще се радвам на компанията ти. Понякога мъжът има нужда да си поговори с мъж, а край моето огнище са само женоря.
— Зуг ще дойде да се храни с Мог-ър — отвърна старецът, явно поласкан.
Макар и колективните пиршества да не бяха рядкост и често две семейства се хранеха заедно, особено, ако бяха роднини, Мог-ър рядко канеше някого край огнището си. Все още не бе свикнал, че си има свой собствен дом и му бе приятно да си почива заобиколен от жените си. Но със Зуг се познаваше от детските години, винаги го бе харесвал и уважавал. Появилата се радост на старческото лице накара Мог-ър да се замисли, че отдавна би трябвало да го покани. Радваше се, че Айла бе отворила дума. В края на краищата яребицата му бе дал Зуг.
Иза не бе свикнала да имат гости. Притесняваше се, не можеше да си намери място и надмина себе си. Познанията и за билки включваха не само целебни билета, ами и подправки. Майсторка на тънката подправка, тя умееше и да приготвя съвместими съчетания от подправки, които подчертаваха вкуса на ястията. Вечерята бе възхитителна, Айла бе особено послушна, без да бие на очи и Мог-ър бе доволен и от двете. След като мъжете се наядоха до насита, Айла им поднесе ароматен чай от лайкучка и мента, който Иза знаеше, че щеше да помогне на храносмилането. С две жени, готови да предугадят всяко тяхно желание и едно дундесто, доволно бебе, което пропълзяваше поред в скута и на двамата, като ги дърпаше весело за брадите и ги-караше да се чувстват млади отново, двамата мъже си почиваха и си говореха за миналите времена. Зуг бе благодарен и мъничко завиждаше на щастливото домашно огнище, което старият магьосник можеше да нарече свое, а пък Мог-ър съзнаваше, че за такова щастие не бе и сънувал.