Без неговия непрестанен тормоз животът на Айла стана по-лек. Едва тогава осъзна под какво напрежение се бе намирала. Чувстваше се свободна в сравнение с преди, макар и животът и все още да бе ограничен като на останалите жени. Движеше се енергично, от време на време хукваше палаво и подскачаше радостно, държеше главата си изправена, размахваше свободно ръце, дори се смееше на глас. Чувството и за волност се предаваше чрез движенията и. Иза разбираше, че се радва, но постъпките и бяха необичайни и привличаха неодобрителни погледи. Прекалено бе темпераментна, а това не бе прието.
За Клана също така бе очевидно, че Брод я отбягва и тава бе тема за приказки и учудване. От случайно забелязани откъслечни жестикулации Айла успя да си състави мнение, че Брун бе заплашил Брод с ужасни последствия, ако я удари отново, а и се убеди в това, когато младежът не и обърна внимание дори когато го предизвика. От начало тя просто бе малко нехайна, но после се впусна в целенасочена кампания на неуловимо безочие. Вече не бе дръзкото неуважение, станало причина за пердаха, ами дребни нещица, евтини номерца, предназначени да го дразнят. Ненавиждаше го, искаше да му отмъсти, чувствайки се под закрилата на Брун.
Кланът не бе кой знае колко голямо място и колкото и да се опитваше да я отбягва в хода на всекидневното общуване на Клана имаше случаи, когато Брод трябваше да и нареди какво да прави. Тя държеше да се забележи, че не бърза да се отзове на нарежданията му. А ако сметнеше, че никой не ги гледа, вдигаше очи и се взираше право в очите му с онази особена гримаса, която само на нея се отдаваше и наблюдаваше как се бори да не изпусне нервите си. Когато наоколо имаше други хора, особено Брун, бе предпазлива. Не гореше от желание да си навлече гнева на вожда, но с напредването на лятото взе да се отнася с присмех към гнева на Брод и все по-открито мереше воля с него.
Едва когато случайно улови изпълнения му с отровна ненавист поглед, тя се запита дали постъпва умно. Враждебният му поглед дотолкова бе пропит от неприязън, че едва ли не го усети като истински удар. Брод изцяло винеше нея за нелекото си положение. Ако тя не бе се държала тъй дръзко, той нямаше тъй да се разлюти. Ако не бе тя, смъртното проклятие нямаше да виси над главата му. Радостната и палавост го дразнеше, колкото и да се опитваше да се овладее. Несъмнено държанието и бе възмутително неприлично. Защо ли останалите мъже не го забелязваха? Защо я оставяха да се отърве? Ненавиждаше я повече от преди, но внимаваше да не се издаде в присъствието на Брун.
Схватката между тях се водеше тайно, но с още по-голяма ожесточеност и момичето не бе толкова лукаво, за колкото се мислеше. Целият Клан усещаше напрежението помежду им и се чудеше защо Брун го допуска. Мъжете по примера на вожда се въздържаха от намеса и дори позволяваха повече волности на момичето, отколкото обичайно, но това създаваше безпокойство в Клана както у мъжете, така и у жените.
И Брун не одобряваше поведението на Айла, не бе му убягнала нито една от поредните и дяволии, нито пък му харесваше, че Брод оставя това без последствие. Безочието и бунтът бяха недопустими за всички, особено пък за жените. Възмути го, че едно момиче отстоява волята си пред мъж. Подобно нещо не би дошло на ум на никоя жена от Клана. Жените бяха доволни от мястото си, положението им не притежаваше външното лустро на културата, а бе естественото им състояние. Те разбираха интуитивно необходимостта си за просъществуването на Клана. Мъжете можеха да придобият техните умения, както и те да се научат да ходят на лов — просто им липсваше паметта за това. Защо една жена ще се бори и сражава да промени естественото си положение, все едно да хвърли същите усилия да спре да се храни, да спре да диша? Ако Брун не бе абсолютно сигурен, че тя е жена, от постъпките и можеше да си помисли, че става дума за мъж. Отгоре на всичко бе усвоила женските умения и дори показваше влечение към магията на Иза.
Колкото и да го смущаваше всичко това, Брун се въздържаше от намеса, защото виждаше как Брод се бори да запази самообладание. Предизвикателствата на Айла помагаха на Брод да овладее гнева си, изкуство, което бе много важно за бъдещия вожд. И въпреки че сериозно възнамеряваше да си търси нов наследник, Брун проявяваше снизхождение, когато ставаше дума за сина на другарката му. Брод бе безстрашен ловец и Брун се гордееше със смелостта му. „Ако успее да овладее единствения си очевиден недостатък, от Брод може да стане добър вожд“, мислеше си Брун.