— Айла — рече тя, като сочеше едно от стъблата. — Райграсът обикновено не расте така, това е болест по семената, но имаме късмет, че ги открихме. Това се нарича мораво рогче. Помириши го.
— Мирише отвратително като стара риба!
— Но в тези болни семена се крие магия, която е особено полезна за бременните жени. Ако жената отдавна се мъчи да роди, то помага детето да излезе по-бързо. Предизвиква контракции. Може да породи и родилни болки. Може да стане причина жената рано да загуби детето и това е много важно, ако жената е имала проблеми при предишните раждания или още кърми. Жената не бива да ражда деца непосредствено едно след друго, доста нанагорно и идва и ако млякото и спре, кой ще храни новороденото бебе? Доста от децата умират при раждане или още преди да навършат една година, майката трябва да се грижи за вече роденото, което има всички шансове да порасне. Няма други растения, които да и помогнат рано да загуби плода, ако се наложи — моравото рогче е единствено. Помага и след раждане. Помага за изтласкването на старата кръв и стеснява органите обратно в нормално положение. На вкус е гадно, не толкова гадно, колкото мирише, но е полезно, ако се използва разумно. Ако прекалиш, може да предизвика тежки спазми, повръщане, дори смърт.
— Като омана, може да е вредно и полезно — забеляза Айла.
— Много често така се оказва. В много случаи най-отвратителните билки са най-добрите и най-силните лекове, ако знаеш как да ги прилагаш.
Като се връщаха обратно към потока, Айла спря и посочи една билка със синкаво морави цветове на около тридесет сантиметра от земята.
— А ето и исоп. При простуди отварата помага за кашлица, нали така?
— Точно така и придава приятен, пикантен вкус на всеки чай. Защо не набереш малко?
Айла изтръгна няколко растения с корените и в движение скъса дългите, тънки листенца.
— Айла — рече жената. — Тези корени раждат нови растения всяка година. Ако изтръгваш корените, следващото лято няма да поникне нищо. Най-добре е да късаш само листата, щом корените не ти вършат работа.
— Изобщо не се сетих за това — рече Айла разкаяно. — Няма повече да правя така.
— Дори и да използваш корените, най-добре е да ги изровиш само до едно място. Винаги оставяй по няколко, да поникнат още.
Върнаха се по същия път до потока и когато достигнаха до блатистото място, Иза посочи друго едно биле.
— Това е сладка тръстика. Прилича на перуника, но не е същото. Свареният корен, като се направи на каша, успокоява изгаряния, а като се дъвчат корените, понякога помагат срещу зъбобол, само трябва да се внимава, като се дава на бременна жена. Не малко жени са загубили рожбите си, след като са пили от сока, макар че никога не съм имала кой знае какъв успех, когато съм го давала с тази цел. Помага при разстроен стомах, особено при запек. Нали правиш разлика с онова растение, ей там? — посочи Иза. — То се нарича грудка и растението също има силен мирис.
Спряха и се разположиха под сянката на широките листа на едно кленово дърво край потока. Айла откъсна едно листо, зави го във формата на фунийка, прегъна дъното и го стисна с палец, после го топна в хладната вода на потока. В импровизираната чашка донесе и на Иза да си пийне преди да я захвърли.
— Айла — започна жената, след като си пийна — Трябва да правиш каквото ти нареди Брод, много добре знаеш. Той е мъж, негово право е да ти нарежда.
— Правя всичко, което ми нареди — възрази тя, като се оправдаваше.
Иза поклати глава.
— Но не го правиш както трябва. Предизвикваш го, провокираш го. Може един ден да съжаляваш, Айла. Все някога Брод ще стане вожд. Трябва да правиш каквото ти кажат мъжете, всички мъже. Ти си жена, нямаш друг избор.
— Защо мъжете ще имат право да командват жените? С какво са по добри? Та те дори не могат да раждат бебета? — зажестикулира тя с горчивина, обзета от бунтарство.
— Така е прието. В Клана от край време е така. Ти си вече част от него, Айла. Моя дъщеря си. Трябва да се държиш както се държи едно момиче от Клана.
Айла увеси виновно глава. Иза бе права, тя наистина предизвикваше Брод. Какво щеше да стане с нея, ако Иза не беше я намерила? Ако Брун не и бе позволил да остане? Ако Креб не беше я приел в Клана? Погледна жената, единствената си майчица, която помнеше. Иза бе остаряла. Видът и бе мършав и изпит. Плътта на някога мускулестите и ръце висеше от кокалите и, а кафявата и коса бе почти бяла. От началото Креб и изглеждаше толкова стар, но той изобщо не бе се променил. Иза имаше вече вид на старица, по-стара дори от Креб. Айла се безпокоеше за нея, но когато и да отвореше дума за това, жената все отклоняваше разговора.