Ловците не бяха единственият източник на храна за Клана. Жените често допринасяха много повече, — а техните източници бяха по-благонадеждни. Въпреки товара си те беряха, без да спират, при това така умело, че почти не забавяха хода си. Набързо опоскаха пъпките и цветовете на леха дневни лилии, а крехките, новопокарали корени бяха извадени само с няколко замаха с пръчките за копаене. Корените на котешката опашка, измъквани от мочурливите дъна на някое блато се беряха дори по-лесно.
Ако не бяха на път, жените неминуемо щяха да запомнят местонахождението на извисилите се стъбла на растението, за да се върнат към края на сезона и да оберат крехките връхчета за зарзават. По-късно от жълтия цветен прашец, като се смесеше със скорбяла от счуканите влакна на стари корени, щяха да се получат тестени, неквасени бисквити. Когато връхчетата пък изсъхнеха, щяха да събират влакна, а няколко от кошниците бяха оплетени от жилавите им листа и стъбла. Сега обраха само каквото намериха, без да пропускат почти нищо.
Нови стръкове и крехки, млади листенца детелина, люцерна и глухарче, магарешки бодли, на които махаха шиповете преди да ги отсекат, няколко ранни боровинки и плодове. Заострените пръчки за копаене постоянно влизаха в употреба, нищо не убягваше от тях в ловките женски ръце. Служеха си с тях като лост да претърколят някой дънер в търсене на тритони и прекрасни, тлъсти ларви, изкарваха сладководни мекотели от потоците и ги трупаха близо до брега, където да са им под ръка, а от земята вадеха най-разнообразни луковици, грудки и корени.
Всичко това намираше място в пригодените гънки на женското облекло или в някое свободно ъгълче на кошниците им. Големите зелени листа се използваха за опаковка, някои от тях като репея за зеленчук. Суха дървесина, клончета, треви и тор от тревопасни животни се събираха също. Макар и по-късно през лятото подборът да се различаваше доста, изобилстваше от храна — стига да знаеш къде да я търсиш.
Иза вдигна очи към един старец над тридесетте, който я догони куцукайки, след като отново бяха потеглили. Той не носеше нито товар, нито оръжие, а само дълъг прът, на който се подпираше. Въпреки че десният му крак бе осакатен и по-малък от левия, той се придвижваше учудващо пъргаво.
Дясното му рамо и ръката бяха закърнели, а съсухрената му ръка бе отрязана под лакътя. Якото му рамо, ръка и мускулест крак на напълно развитата му лява част му придаваха килнат на една страна вид. Огромният му череп бе по-голям дори от тези на останалите от Клана, а недъгът, който го бе осакатил за цял живот, се дължеше на трудностите при раждането му.
Той също беше побратим на Иза и Брун, първороден и ако не бе се случило нещастието, щеше да бъде вожд. Облечен бе в кожено облекло, скроено по мъжки маниер, а топлата, връхна кожа, която се използваше и за спане, носеше на гърба си като останалите мъже. От поясния му ремък висяха няколко кесийки, а в наметката на гърба му, подобна на тези, които носеха жените, бе увит едър, обемист предмет.
Лявата страна на лицето му бе цялата в ужасни белези, липсваше и лявото му око, но здравото му дясно око проблясваше с разбиране и още нещо. Въпреки куцукащата си походка, той се придвижваше с изящност, която се дължеше на огромна мъдрост и увереност в мястото му в Клана. Той бе Мог-ър, най-влиятелният магьосник, най-страховитият и почитан свят човек на всички Кланове. Той бе убеден, че осакатеното тяло му е дадено, за да може да заеме мястото си на посредник със света на духовете, вместо да застане начело на Клана. В много отношения той притежаваше повече власт от всеки вожд и много добре знаеше това. Само близки роднини помнеха рожденото му име и го зовяха с него.
— Креб — рече Иза вместо поздрав и потвърди появата му с жест, който означаваше, че се радва на идването му.
— Иза? — запита я той, като сочеше към детето, което тя носеше. Жената разтвори наметката и Креб се вгледа внимателно в зачервеното личице. Погледът му се плъзна надолу към подутия крак и гноящата рана, после се върна отново на знахарката и прочете какво искаха да му кажат очите и. Момиченцето изстена и изражението на Креб поомекна. Кимна в знак на одобрение.
— Добре — рече той. Гласът му бе дрезгав и гърлен. После направи знак, който значеше „Достатъчно измряха“.
Креб остана редом с Иза. Нему не се налагаше да се съобразява с негласните правила, които определяха мястото и ранга на всеки, той можеше да върви с всеки, дори с вожда. Мог-ър бе над и извън строгата йерархия на Клана.