— Айла! Донеси вода! — нареди и със знак Брод и тръгна обратно.
Момичето тъкмо връзваше решаващия ъгъл и придържаше недовършената рамка с тялото си. Ако мръднеше в този момент, рамката щеше да се сгромоляса цялата и щеше да се наложи да почне отначало. Подвоуми се, огледа се да види дали някоя друга жена не е наблизо, после въздъхна с неохота, бавно се изправи и отиде да търси по-голям мях за вода.
Младежът се бореше да подтисне обзелия го гняв от очевидното и нежелание да му се подчини и в схватката с гнева си, той се огледа за друга жена, която да се отзове на заръката му със съответната живост. Изведнъж той промени решението си. Хвърли отново поглед към Айла, която току-що ставаше и присви очи. „Какво и дава право да се държи толкоз нагло? Не съм ли мъж? Не е ли нейно задължение да ми се подчинява? Брун никога не ме е учил да допускам подобно неуважение“, помисли си той. „Не може да ми се наложи смъртно проклятие само защото съм я накарал да свърши това, което е редно. Що за водач е този, който позволява на една жена да не го зачита?“ Нещо у Брод се пречупи. Прекалено дълго търпя наглостта и! „Този път няма да я оставя да й се размине. Тя ще ми се подчини!“
Тези мисли му минаха през главата в мига, който му трябваше да измине трите крачки разстояние, което ги делеше. Точно когато тя се изправяше, твърдият му юмрук я изненада и я просна на земята. Изненаданото и изражение бързо премина в гневно. Огледа се и видя Брун да ги гледа, но нещо в безизразното му лице я предупреди да не очаква помощ от него. Бесът в очите на Брод накара гневът и да премине в страх. Избликът и на гняв не бе останал незабелязан за него и това предизвика дълбоката му ненавист към нея. Как се осмелява да не му се подчинява!
Бързо-бързо Айла се изплъзна от следващия удар. Хукна към пещерата да намери мях за вода. Брод кръвнишки я проследи с поглед, стиснал юмруци, полагайки усилия за задържи яростта си в границите на допустимото. Хвърли едно око на мъжете и зърна невъзмутимото лице на Брун. В изражението му нямаше нищо окуражаващо, но и нищо заклеймяващо. Брод проследи с поглед Айла да бърза към вира да напълни меха, а после да нарамва тежкия мехур. Не бе му убягнал нито бързия отклик, нито уплашеното и изражение, когато видя, че е на път да я удари отново. Това донякъде му помогна да овладее гнева си. „Твърде снизходителен съм бил към нея“, помисли си той.
Докато Айла минаваше покрай Брод, прегърбена под тежестта на тежкия пълен с вода мех, той я блъсна така, че едва отново не я просна на земята. Страните и пламнаха от гняв. Изправи се, стрелна го бързо с пълен с омраза поглед и позабави крачка. Той отново и посегна. Тя се дръпна, пое удара с рамо. Кланът вече го гледаше. Момичето погледна към мъжете. Неумолимият поглед на Брун я караше да бърза повече от юмруците на Брод. Измина късото разстояние бегом, коленичи и взе да налива водата в чаша със сведена глава. Брод бавно пристъпваше след нея, обзет от страх как ще реагира Брун.
— Тъкмо Круг казваше, че забелязал стадото да се движи на север — небрежно направи знак Брун, когато Брод пак се присъедини към групичката.
Бе постъпил правилно! Брун не му се сърдеше! Разбира се, за какво да му се сърди? Направих каквото трябваше. Има ли смисъл да взима отношение за това, че някой мъж възпитава една жена, след като тя си го е заслужила? Брод облекчено, почти на всеослушание, въздъхна.
Когато мъжете свършиха с пиенето, Айла се върна в пещерата. Повечето от хората се бяха заловили отново за работата си, но Креб стоеше на входа и я гледаше.
— Креб! Брод едва не ме наби отново — зажестикулира тя и изтича при него. Вдигна очи към стареца, когото обичаше, но усмивката на лицето и помръкна, когато видя на лицето му непознатото дотогава изражение.
— Това си заслужила — направи знак той с мрачно, начумерено лице. Окото му я гледаше сурово. Обърна и гръб и закуцука към огнището си. „Защо пък Креб ми се сърди?“, мислеше си тя.
По-късно вечерта Айла боязливо пристъпи към стария маг и протегна ръце да го прегърне през врата, жест, който неизменно разтапяше сърцето му досега. Той изобщо не и отвърна, дори не си даде труда да я отблъсне. Просто се взираше в далечината, студен и равнодушен. Тя се затвори в черупката си.
— Не ме притеснявай. Отиди да си намериш някаква полезна работа, момиче. Мог-ър размишлява, няма време за дръзки жени — рече и той с отривисти, нетърпеливи жестове.