В началото, докато още си играеше, тя си представяше как ходи на лов и доволните и изненадани лица на Клана, когато се връщаше с убития от нея дивеч. Таралежът я накара да разбере цялата невъзможност на подобни фантазии. Никога нямаше да може да донесе у дома убитото животно и смелостта и да получи признание. Бе жена, а жените от Клана не ходеха на лов. Идеята да избива съперниците на Клана я изпълваше със смътното чувство, че поне майсторството и ще бъде оценено, макар и непризнато. И вече имаше защо да ходи на лов.
Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че ловът на хищници, макар и тайно, е разрешението, въпреки че не бе в състояние да превъзмогне чувството на вина.
Бореше се със съвестта си. И Креб, и Иза бяха и казали колко непозволено е за една жена да докосва оръжие. „Но аз и без това не само съм докоснала оръжието“, мислеше си тя. „Какво повече ще ми се случи, ако ходя и на лов с него?“ Погледна прашката в ръката си и изведнъж взе решение, потискайки усещането си за извършено престъпление.
— Така ще бъде! Ще го сторя. Ще се науча да ходя на лов! Но ще убивам само хищници — изрече тя категорично решението си, като добави жестовете, за да придаде невъзвратимост на думите си. Зачервена от възбуда, тя се втурна към потока да търси още камъни.
Докато търсеше гладки, кръгли камъчета с подходящия размер, погледът и попадна на необичаен предмет. Приличаше на камък, но приличаше и на черупка от мида, от онези дето се намираха по морския бряг. Вдигна го и внимателно го огледа. Беше камък, камък с формата на черупка.
„Що за необикновен камък“, мислеше си тя. „Никога досега не съм виждала такъв камък.“ После се сети какво и бе казал Креб навремето и внезапно прозрението я озари с такава сила, че усети как кръвта и се оттича и студени мравки да лазят по гърба и. Така трепереше и колената и се подгъваха, че трябваше да седне. Скътала вкаменения отпечатък от охлюв в ръката си, тя напрегнато се взираше в него.
Креб каза, спомни си тя, че когато трябва да вземеш решение, тотемът ти ще ти помогне. Ако си взел правилно решение, той ще ти даде знак. Креб каза, че ще бъде нещо съвсем необичайно и никой друг не може да ти каже дали това е знак. Ще трябва да се научиш да слушаш със сърцето и ума си и духът на тотема ти в теб ще ти каже.
— Велики Пещерни Лъве, този знак твой ли е? — Обърна се тя тържествено и безмълвно с жестове към тотема си. — Да не би да искаш да ми кажеш, че съм взела правилно решение? Да не би да искаш да ми кажеш, че е в реда на нещата да ходя на лов, въпреки че съм момиче?
Седеше смълчана, втренчила се в камъка с форма на черупка в ръката си и се опитваше да размишлява, както бе видяла Креб да прави. Знаеше, че я мислеха за чудачка, понеже имаше Пещерния Лъв за тотем, но никога не беше се замисляла за това. Посегна под дрехата си и погали белезите — четирите успоредни резки на краката си. Че защо тогава ще ме избере Пещерният Лъв? Този тотем е силен, мъжки тотем, защо ще вземе да избере едно момиченце? Трябва да има някаква причина. Мислеше за прашката и как се бе научила да борави с нея. Защо вдигнах онази стара прашка, която Брод захвърли? Никоя от жените не би я докоснала. Какво ще да ме е накарало да го сторя? Да не би такова да е било желанието на тотема ми? Да не би той да иска да се науча да ходя на лов? Само мъжете ходят на лов, но тотемът ми е мъжки. Разбира се! Това ще да е! Имам силен тотем и той иска да ходя на лов.
— О, Велики Пещерни Лъве, обичаите на духовете са ми непонятни. Не знам защо искаш да ходя на лов, но се радвам, че ми даде този знак. Айла повъртя камъка в ръка отново, после свали амулета от шията си, разтвори възела, пристегнал малката кесийка и пъхна вкаменения отпечатък в кожената торбичка до парчето червена охра. След като отново го завърза здраво, тя го нахлузи пак около врата си и забеляза разликата в тежестта. Тя като че ли придаваше тежест на взетото със съгласието на тотема и решение.
Чувството и за вина се изпари. Щеше да ходи на лов, тотемът и го искаше. Нямаше значение, че е жена. „Аз съм като Дърк“, мислеше си тя. „Напуснал е Клана си, въпреки че всички са му казвали, че не е редно. Мисля, че той е намерил наистина по-добро място, където Ледената Планина не може да го достигне. Даже ми се струва, че е поставил началото на цял един нов Клан. И той трябва да е имал силен тотем. Креб казва, че е трудно да живееш със силен тотем. Вика, че постоянно те изпитвали, за да бъдат сигурни, че си достоен, преди да ти дадат нещо. Според него тъкмо заради това съм била полуумряла, когато Иза ме намери. Питам се дали тотемът на Дърк го е изпитвал? Дали моят Пещерен Лъв ще ме постави отново на изпитание? В края на краищата изпитанието може да се окаже трудно нещо. Какво пък, ако се окажа недостойна? Как ще разбера, че ме проверява? Каква ли непосилна задача ще ми възложи моят тотем?“ Айла се замисли за трудните неща в живота си и изведнъж се сети.