— Брод! Брод е моето изпитание! — зажестикулира тя на себе си. Имаше ли нещо по-непосилно от очакващата я цяла зима с Брод? Но ако се справя, тотемът ми ще ми позволи ли да ходя на лов?
Когато се връщаше в пещерата, вървежът на Айла бе по-различен и Иза го забеляза, въпреки че не можеше точно да каже кое му бе по-различно. Не бе по-малко благопристойна, просто бе по-непринудена, не толкова напрегната и по лицето на момичето, се плъзна лице приятно изражение, когато видя Брод да се приближава. Не на примирение, а на лицеприятие. Единствен Креб забеляза, че амулетът и е по-издут.
С приближаването на зимата и двамата се радваха, че отново е предишната, въпреки заръките на Брод. Независимо че често се уморяваше, усмивките и се появиха отново по време на игра с Уба, но не и смехът и. Креб се досещаше, че е стигнала до някакво решение и е намерила знак от тотема си и по-спокойното и умерено възприемане на мястото и в Клана го накара да изпита облекчение. Имаше ясна представа за вътрешната и борба, но разбираше, че не бе само необходимо да се подчини на волята на Брод, а и да престане да се съпротивява. И тя трябваше да усвои самообладанието.
През зимата, която постави началото на осмата и година, Айла стана жена. Не телесно, телцето и все още имаше източените, недоразвити черти на момиченце без ни най-малкия намек за предстоящите промени. Но именно през този дълъг мразовит сезон Айла се прости с детството си.
Понякога животът и бе толкова непоносим, че не бе сигурна дали иска да продължава така. Имаше утрини, в които само като отвореше очи и зърнеше познатата, груба плът на голите каменни стени над себе си, и се прищяваше да заспи отново и никога да не се събуди. Но когато сметнеше, че не може повече да издържа, стискаше амулета си и докосването до новия камък и даваше сили да издържи още един ден. А с всеки изминал ден тя просто се приближаваше до времето, когато дълбоките снегове и ледени ветрища щяха да отстъпят пред раззеленилата се трева и морския ветрец и отново щеше да се скита на воля из полета и гори.
Подобно на косматия носорог, чийто дух бе негов тотем, Брод проявяваше същото твърдоглавие и непредсказуема злоба. Типично за Клана, след като веднъж предприемеше определена посока на действие, той я следваше с непоколебимо упорство, а Брод се бе посветил да вкара Айла в правия път. Всекидневната и порция удари и ругатни, както и непрекъснатият тормоз не оставаха незабелязани за останалите от Клана. Много от тях смятаха, че заслужава да я възпита и накаже, но малцина одобряваха прекаленото усърдие на Брод.
Брун все още се безпокоеше, че Брод позволява на момичето твърде често да го предизвиква, но след като младежът владееше гнева си, вождът виждаше в това определено подобрение. Но Брун се надяваше да види сина на другарката си сам да вземе решение за по-умерен подход и реши да остави нещата на естествения им развой. Докато си отиваше зимата, той започна да изпитва определено, неохотно уважение към пришълката, същото по рода си уважение, което изпитваше към посестримата си, когато тя бе понасяла побоищата на другаря си.
Също като Иза и Айла бе пример за женско поведение. Търпеше, без да се оплаква, както бе прието за една жена. Когато за миг се спираше да притисне амулета си, Брун и повече от останалите го взимаха като потвърждение за уважението, което изпитваше към всесилните духове от такова страховито значение за Клана. И това допринасяше за израстването на женствения и лик.
Наистина амулетът представляваше нещо, в което вярваше, тя наистина се прекланяше пред силите на духовете, доколкото ги разбираше. Тотемът и я изпитваше. Ако се окажеше достойна, щеше да може да ловува. Колкото повече я тормозеше Брод, толкова повече се засилваше решимостта и да се научи сама напролет. Щеше да бъде по-умела от Брод, дори по-изкусна от Зуг. От нея щеше да стане най-ловкият ловец с прашка в Клана, макар че никой освен нея нямаше да знае това. Именно за тази мисъл се бе вкопчила като удавник. Мисълта кристализираше в съзнанието и като дългите, заострени, ледени копия, образували се по свода на входа на пещерата, където се извисяваше топлият въздух от огньовете и се срещаше с мразовитите ледени повеи, образувайки нещо като тежка, ледена, прозрачна завеса за през-цялата зима.