Почти, без да иска, обучението и вече бе започнало. Въпреки че така се оказваше в непосредствена близост с Брод, когато мъжете насядаха заедно да си припомнят по-раншни ловни хайки и да обсъдят тактиката за бъдещите, тя чувстваше, че това я привлича и интересува. Все си намираше извинение да работи нещо наблизо и особено и харесваше, когато Дорв или Зуг разправяха истории за лова с прашка. Интересът и към Зуг отново се разгоря, както и женската и отзивчивост на желанията му и тя искрено се привърза към стария ловец. В известно отношение приличаше на Креб, горд и строг, доволен на малкото внимание и топлинка, па макар и от чуждото, грозновато момиче.
Зуг не бе сляп за интереса и, щом заразказваше за минали подвизи, когато бе помощник на вожда, като Грод сега. Тя бе внимателна, макар и безмълвна слушателка и неизменно сдържано почтителна. Зуг взе да търси Ворн да му обяснява някои методи при следването или нещо друго от ловджийския занаят със съзнанието, че момичето все ще намери начин да кукне недалеч, ако може, макар че той се преструваше, че не я забелязва. Щом и харесваха приказките му какво лошо имаше в това.
„Ако бях по-млад и още можех да нося храна, можех да я взема за другарка, като стане жена“, мислеше си Зуг. „Все някой ден ще трябва да се задоми и каквато е грозничка, бая зор ще види, докато си намери другар. Но още е млада, яка и почтителна. Имам рода в другите Кланове. Ако ми стигнат силите да отида на следващото Събиране на Клановете, ще попитам за нея. Може да не иска да остане, след като Брод стане вожд, едва ли има значение какво иска тя, но не бих я упрекнал. Надявам се да съм се преселил в отвъдния свят преди това да стане.“ Зуг не можеше да забрави как Брод налетя върху му и не му харесваше сина на другарката на Брун. Според него бъдещият вожд бе неоснователно строг с момичето, към което питаеше най-нежни чувства. Тя наистина заслужаваше да бъде възпитана, но всяко нещо си имаше граници, а Брод прекаляваше. Тя никога не се бе държала с неуважение към него, човек трябваше да остарее и да помъдрее, за да се научи как да се държи с жените. „Да, ще поговоря за нея. Аз нямам сили да отида, ще пратя послание. Де да не беше толкова грозна“, размишляваше той.
Колкото и труден да бе животът на Айла, не бе чак толкова лош. Ритъмът на дейностите се бе позабавил и домакинската работа не бе чак толкова много. Дори Брод можеше да и измисли само няколко заръки и толкоз. С течение на времето на него донякъде му омръзна, у нея не бе останала никаква съпротива и тормозът му поотслабна. А имаше и още една причина Айла да започне да смята зимата за по-поносима.
От началото, като опит да се намери основателна причина тя да остане в пределите на огнището на Креб, Иза реши да почне да я обучава в приготвянето и прилагането на билките и растенията, събирани от Айла. Церителското изкуство наистина заплени Айла. Живият интерес на момичето скоро накара Иза да изготви всекидневна програма и когато на знахарката и стана ясно колко по-различно функционира умът на осиновеното и чедо, съжали, че не бе почнала по-рано.
Ако Айла и бе истинска рожба, щеше да се наложи Иза само да и припомни това, което вече бе складирано в паметта и за да привикне момичето да го използва. Но Айла се стремеше да овладее познанията, с които Уба разполагаше по рождение и съзнателната памет на Айла не бе толкова добра. Наложи се Иза да я тренира, да минават един и същи материал множество пъти и постоянно да проверява дали го е запомнила правилно. Иза черпеше информация, както от спомените си, така и от собствения си опит и самата се изненада от богатството на знанията си. Никога не и се налагаше дори да се замисли предварително, щом и потрябваше нещо, то изникваше. Понякога Иза се отчайваше, че никога няма да научи Айла на това, което знаеше или поне да я въоръжи с достатъчно познания, за да стане свястна знахарка. Но интересът на Айла не отслабваше нито за миг и Иза бе твърдо решена да даде на осиновеното си чедо сигурно положение в Клана. Уроците бяха всеки ден.
— Кое помага за изгаряния, Айла?
— Чакай да помисля. Цветове от исоп, смесени с цветове от гущерка и на шишарки, изсушени и стрити на прах по равно. Намокря се и се прави лапа, покрива се с превръзка. Когато изсъхне, навлажнява се отново, като се сипва студена вода на превръзката — изреди тя набързо, после спря да си помисли. — Също сушените цветчета на конска мента, както и листчетата са добри за попарени места. Намокрят се в ръка и се налагат на попареното. А от варени корени на блатен аир става мехлем за изгаряния.