— Добре, нещо друго?
Момичето затършува из паметта си.
— И едрият исоп. Пресните листа и стеблото се сдъвкват за лапа или пък се намокрят сушените листа. И… а, да… варени жълти цветове на магарешки бодил. Поставят се като мехлем, след като изстинат.
— Същото помага и при кожни възпаления, Айла. И не забравяй, че пепел от хвощ, забъркана в мазнина, е добро мазило за изгаряния.
Айла започна също да приготвя повечето от ястията под ръководството на Иза. Скоро тя пое цялата домакинска шетня по приготвянето на храна за Креб, с тази разлика, че на нея и бе приятно. Правеше си труда да стрива зърната за него особено фино, преди да ги свари, за да му е по-лесно да ги сдъвче с изтърканите си зъби. И ядките ги счукваше на прах, преди да ги поднесе на стареца. Иза я научи как да приготвя болкоуспокояващи напитки и лапи, които облекчаваха ревматизма му, а пък Айла приготви специалитет от церовете за тази болест на по-възрастните членове на Клана, чиито страдания неизменно се утежняваха от заседналия живот в студената каменна пещера. Тази зима за пръв път Айла помагаше на знахарката и първият им пациент бе Креб.
Бе към средата на зимата. Обилните снеговалежи бяха затрупали входа на пещерата с почти еднометрова преспа. Изолиращата снежна покривка помагаше да се задържи топлината от огньовете в огромната пещера, но вятърът продължаваше да свири през големия отвор над преспата. Креб бе необичайно навъсен, ту се умълчаваше и се цупеше, ту разкаяно съжаляваше и пак се умълчаваше. Поведението му обърка Айла, но Иза веднага отгатна причината. Креб го болеше зъб, мъчеше го особено болезнен зъбобол.
— Креб, няма ли просто да ми дадеш да погледна зъба ти? — умоляваше го Иза.
— Нищо ми няма. Просто ме боли зъб. Просто една лека болка. Според теб не мога ли да понеса лека болка? Според теб за пръв ли път ли изпитвам болка, а, жено? Та какво толкова има в един лек зъбобол? — зъбеше се Креб.
— Да, Креб, — отвърна Иза с наведена глава. Той веднага се разкая.
— Иза, знам, че само искаш да ми помогнеш.
— Ако ми позволиш да го погледна, може и да намеря какво да ти дам. Откъде да знам какво трябва да вземеш, след като не ми даваш да го видя?
— Какво толкова има за гледане? — каза той с жест. Болните зъби си приличат. Само ми направи чай от върбова кора — промърмори Креб, после седна на кожата си за спане и се втренчи в нищото.
Иза поклати глава и тръгна да прави чай.
— Жено! — не след дълго се провикна Креб. Къде ти е чаят? Защо се бавиш толкова? Как да размишлявам? Не мога да се съсредоточа — зажестикулира той нетърпеливо.
Иза притича с костна чаша, като правеше знак на Айла да я последва.
— Тъкмо го носех, но според мен върбовата кора няма да ти помогне кой знае колко, Креб. Само ми дай да го погледна.
— Добре, добре, Иза. Гледай — отвори той уста и посочи виновния зъб.
— Нали виждаш докъде е стигнала черната дупка, Айла? Венецът се е подул, целият зъб е прогнил. Боя се, че ще трябва да го извадим, Креб.
— Да го извадим ли? Нали каза, че само искаш да го погледнеш, за да можеш да ми дадеш нещо за него. Изобщо не е ставало дума за вадене. Е, добре, сега ми дай нещо за него, жено!
— Добре, Креб — рече Иза. — Ето ти чая от върбова кора.
Айла следеше целия разговор изумена.
— Ама нали каза, че върбовата кора няма да помогне кой знае колко.
— Вече нищо не може да му помогне. Можеш да опиташ да подъвчеш корен от блатен аир, може да ти помогне донякъде, но се съмнявам.
— И това ми било знахарка! Не може да издери дори зъбобол! — възропта Креб.
— Можех да прогоня болката с огън — зажестикулира делово Иза.
Креб трепна.
— Ще подъвча корен — отвърна той.
На следващото утро лицето на Креб бе подуто и подпухнало и еднооката му, покрита с белези физиономия изглеждаше още по-страховито. Окото му бе зачервено от безсъние.
— Иза — простена той. — Не можеш ли да направиш нещо за този зъбобол?
— Ако ми бе позволил вчера да го извадя болката вече да е преминала — каза с жестове Иза и отново се зае да бърка в паницата със запечени, житни зърна и гледаше как се надигат бавно мехурчета с тихо припукване.
— Жено! Ти сърце имаш ли? Не съм спал цяла нощ!
— Знам. Държа и мен будна.
— Ами направи нещо! — избухна той.
— Добре, Креб — рече Иза. — Но не мога да го извадя, преди да е спаднал отокът.
— Само това ли можа да измислиш? Да го извадиш?
— Мога да опитам още нещо, Креб, но не мисля, че мога да спася зъба — направи жест тя съчувствено. — Айла, донеси ми оня вързоп с овъглените трески от дървото, дето го удари мълния миналото лято. Ще трябва да цепнем венеца, за да спадне отокът, преди да извадим зъба. Може също да опитаме да прогоним болката с огън.