Креб потрепера, като чу указанията на знахарката към момичето, после сви рамене. „Не може да боли повече от зъбобола“, мислеше си той.
Иза затършува във вързопа трески и измъкна две.
— Айла, искам да нагрееш връхчето на тази до червено. Кранчето трябва да е като въглен, но пак да е достатъчно здраво, за да не се счупи. Измъкни въглен от огнището и опри връхчето, докато не запуши. Но първо искам да гледаш как се цепва венец. Разтвори му устата вместо мен.
Айла стори, каквото и наредиха и надникна в огромната, зинала уста на Креб и двата реда едри, изтъркани зъби.
— Венецът се пробива с твърда, остра треска под зъба, докато не потече течност — показа и с жестове Иза, а след това и го демонстрира.
Ръката на Креб се сви в юмрук, но той дори не гъкна.
— Сега, докато изтече това, нагрей другата треска. Айла изприпка до огъня и скоро се върна с димящ въглен на крайчеца на обгорялата треска. Иза я пое, огледа я взискателно, кимна с глава и направи знак на Айла пак да държи устата му отворена. Мушна тлеещия връх в дупката на зъба. Айла усети Креб да се разтриса, долови едно цвърчене и тънка струйка пара се изви от голямата дупка в зъба на Креб.
— Това е, свърших. А сега ще изчакаме да видим дали това ще премахне болката. Ако ли не, ще трябва да го вадим — рече Иза, след като попи раната във венеца на Креб със смес от здравец и корени от нард, стрити на прах на връхчето на пръста си. — Жалко, че нямам от плесента, дето е толкова подходяща за зъбобол. Понякога умъртвява нерва, често дори го изтегля. Тогава може да не се наложи да вадя зъба. Най-добре е да се използва още свежа, но и сушена става, а трябва да се събира в края на лятото. Ако намеря малко догодина, ще ти покажа, Айла.
— Боли ли те още зъба? — попита на следващия ден Иза.
— По-добре е Иза — отвърна обнадежден Креб.
— Но имаш ли още болки? Ако болката не е изчезнала напълно, просто пак ще се подуе, Креб — настоя Иза.
— Ами… да, още ме боли — призна той — но не толкова много. Наистина, не е като преди. Защо да не изчакаме още ден-два? Направих силна магия. Помолих Урсуз да унищожи злия дух, дето причинява болка.
— Май, че не ти е за пръв път да молиш Урсуз да ти облекчи точно тази болка? Мисля, че Урсуз иска да пожертваш зъба си, преди да премахне болката ти, Мог-ър — рече Иза.
— Какво ти разбира главата от Великия Урсуз, жено? — запита раздразнено Креб.
— Това са само предположения на тази жена. Тази жена нищо не разбира от обичаите на духовете — отвърна Иза със сведена глава. После като погледна побратима си в очите, рече: — Но една знахарка разбира от зъбобол. Болката няма да премине, докато не извадим зъба — категорично каза тя със знаци.
Креб и обърна гръб и се отдалечи с куцукане. Седна на кожата си за спане и склопи очи.
— Иза? — повика той не след дълго.
— Да, Креб?
— Права си. Урсуз иска да дам зъба си. Хайде. Да свършваме с това.
Иза пристъпи към него.
— Ето, Креб, изпий това. То ще облекчи болките ти. Айла, до вързопа трески има малко клинче и дълго парче жила. Донеси ги тук.
— Какво те накара да приготвиш напитката? — попита Креб.
— Знам какво е, Мог-ър. Трудно е човек да се откаже от зъба си, но щом Урсуз го иска, Мог-ър ще му го даде. Това едва ли е най-трудното жертвоприношение, което е правил Урсуз. Животът с могъщ тотем е труден, но ако не бе достоен, Урсуз нямаше да те избере.
Креб кимна и погълна напитката. „От същото биле е, с което избистрям спомените на мъжете“, мислеше си той. „Но ми се стори, че видях Иза да го вари, това е отвара, а не настойка. Като се накисне е по-силно. За какво ли не става? Татулът сигурно е дар от Урсуз.“ Започваше да чувства упойващото действие на напитката.
Иза каза на Айла да държи отворена устата на мага както преди, докато тя внимателно намести дървеното клинче в основата на болния зъб. Чукна рязко клинчето с един камък да го разклати. Креб скокна, но не бе толкова болезнено, колкото си мислеше. После Иза върза парчето жила около клатещия се зъб и каза на Айла да завърже другия край за един от колците, здраво забити в земята, които крепяха рамката, на която висяха и съхнеха билките.
— А сега, дръпни главата му назад, докато жилата не се опъне, Айла — нареди Иза на момичето. С бърз замах Иза дръпна жилата. — Ето го и него — рече тя, като вдигна жилата, на която се мандахерцаше якият кътник. Напръска кървящата дупка със сушен здравец и топна парченце хигроскопична заешка кожа в противоинфекционен разтвор от кора на балсамово дърво и няколко сушени листа и превърза челюстта му с влажната кожа. — Вземи си зъба, Мог-ър — рече Иза, поставяйки гнилия кътник в ръката на още не дошлия на себе си магьосник. — Свършихме.