След две благословени седмици тя започна да усеща болезнено липсата на Рейн и един ден излезе от детската стая, за да говори сериозно със семейството си.
— Джудит ми каза, че си се върнала — пошегува се Гевин, който я срещна в коридора. — Но не й повярвах, защото така и не дойде да ме поздравиш. Ела с мен при соколаря. Джудит тъкмо се пазари с него.
— Как мислиш, Саймън, дали кралят ще хареса този ястреб? — попита сериозно Джудит, застанала пред сивокосия стар соколар.
— Разбира се, милейди. В цялата страна няма да намерите по-добър. — Джудит сложи на ръката си голямата, покрита с качулка хищна птица и я огледа внимателно.
— Да не си решила да я изпратиш като подарък на краля? — попита изненадано Клариса.
— Трябва да направим още един опит да го умилостивим — обясни спокойно Джудит. — След смъртта на Брайън и бременността на Фиона името Аскот е станало още по-омразно за краля.
— А откакто умря кралицата… — започна намръщено Гевин.
— Кралица Елизабет е мъртва? — извика с мощния си глас Клариса и ястребът разпери уплашено крила. Джудит едва успя да го успокои. — Прощавайте — промърмори смутено Клариса. Тя нямаше понятие от отглеждане на ловни соколи. — Вестта за смъртта на кралицата ме изненада много и…
— Хенри загуби най-големия си син и жена си само за една година. На всичко отгоре семейството на овдовялата му снаха заплашва, че ще си поиска обратно зестрата. Оттогава кралят седи в покоите си и размишлява. Не пуска никого при себе си, иначе щях да замина за Лондон и да говоря с него.
— И за какво щеше да го помолиш? — попита тихо Клариса и в очите й блесна надежда.
— Искам да сложим край на тази вражда — отговори спокойно Гевин. — Един от нашето семейство загина, Чатауърт загуби брат си и смятам, че това е напълно достатъчно. Ако мога да говоря с краля, ще се опитам да го убедя да помилва Рейн.
— А какво ще стане с Майлс? — попита страхливо Клариса.
— Той е обезчестил Фиона Чатауърт и се съмнявам, че брат й ще му прости това зло.
Гевин и Джудит размениха многозначителен поглед. След малко Джудит отговори с мека усмивка:
— Майлс ни писа няколко пъти и от писмата му стана ясно, че е готов да се ожени за Фиона, ако кралят даде съгласието си.
— Роджър Чатауърт сигурно ще се радва да приеме един Аскот в семейството си — засмя се Клариса. — Значи вие искате да изпратите ястреба на краля, за да го направите по-благосклонен към желанията ви. Той обича ли лова със соколи?
Гевин и Джудит отново размениха многозначителни погледи.
— Клариса — започна нерешително Гевин, — всъщност ние смятахме първо да говорим с теб. Оставихме те да прекараш известно време с Катрин, но сега трябва да ни изслушаш.
Клариса го погледна несигурно и изведнъж в гърлото й заседна буца. По гърба й полазиха студени тръпки и тя изпита усещане за предстояща опасност.
— За какво искате да говорите с мен?
— Нека да влезем в къщата — предложи Джудит и върна ястреба на соколаря.
Когато се настаниха в кабинета на Гевин, Клариса беше успяла да възвърне част от решителността си.
— Кажи ми какво трябва да направя — помоли глухо тя.
— По-добре да говоря аз — намеси се решително Джудит. — Клариса, кралят не обича особено лова със соколи. В момента той не се интересува от нищо… освен от едно, и то е музиката — обясни тихо тя.
Клариса я погледна невярващо.
— И ти искаш аз да отида при краля на Англия, да му пея, за да го развличам, и между другото да го помоля да прости на мъжа ми и да даде ръката на една богата наследница на смъртния враг на семейството й? — Тя се изсмя недоверчиво. — Никога не съм твърдяла, че мога да правя магии.
— Клариса, ти си способна да постигнеш всичко, което искаш — опита се да я окуражи Джудит. — Никой в тази страна няма глас като твоя, да не говорим за композиторския ти талант. Ако накараш краля да забрави тъгата си поне за час, той ще те възнагради с половината кралство.
— Какво ме е грижа за краля? — разсърди се Клариса. — Нямам нищо против да свиря и пея за него, но се тревожа единствено за Рейн. Той непрестанно се опитва да ми внуши своето чувство за чест и аз най-после разбрах какво е искал да ми каже — или поне дотолкова, че днес съм абсолютно сигурна в едно: Рейн никога няма да ми прости, ако падна на колене пред краля и го помоля да помилва мъжа ми.