При звука, който отекваше в голямото помещение, и при сковаността, с която слушаха присъстващите, не беше чудно, че кралят изглеждаше недоволен. Музиката, която се правеше тук, не беше в състояние да прогони тъгата му. Ако аз бях на мястото на краля, помисли си раздразнено Клариса, щях да обединя музикантите в група и да ги предизвикам да опитат съвсем нова музика. Ако те се забавляваха от импровизациите си, кралят също щеше да изпита удоволствие от музиката им.
Клариса поседя още малко неподвижна. Днес бяха поканени единадесет музиканти. От известно време кралят отказваше да излиза от покоите си, дори бе отказал да присъства на погребението на кралицата. Клариса беше чакала цяла седмица, докато й разрешат да свири и пее пред Негово величество. Дали и тя щеше да трепери и да се изнерви като всички преди нея?
Мисли за Рейн, повтаряше си тя. Мисли за всички Аскотови.
Тя пое дълбоко дъх, стана и след като изпрати кратка молитва към небето, се обърна към най-близкия певец с цялата сила на гласа си.
— Стига толкова! Скоро ще разплачете всички ни, а ние се нуждаем единствено от веселие. Стига тъга! — Някой сложи ръка на рамото й, за да я спре, на Клариса виждаше само крал Хенри. — С ваше позволение, Ваше величество — продължи учтиво тя и направи реверанс. Кралят й махна с ръка, без да я поглежда. Клариса усети как сърцето й бие лудо в гърлото. Дали щеше да успее да накара музикантите да й съдействат? — Можете ли да свирите на арфа? — попита тихо тя, без да обръща внимание на враждебния поглед на колегата си.
— Защо не чакаш, докато ти дойде редът? — изсъска ядно той.
— Защото ще загубя много повече от теб. Ако сме заедно, магията ще стане по-лесно. — Тя изкриви глава и попита предизвикателно: — Или талантите ти са ограничени?
Мъжът я изгледа замислено, после кимна с глава и вдигна арфата си от пода.
Клариса се върна към спомените си за момчешкия хор в Моретон и започна да командва мъжете, както си знаеше. Нареди ги в живописна групичка и им раздаде инструментите, които бяха натрупани в един ъгъл.
Щом музикантите се настаниха на столчетата, тя застана пред тях и засвири весела мелодия, като отмерваше с крак ритъма. Когато половината музиканти я последваха, тя запя с пълен глас и двама от мъжете веднага я придружиха. Лицата им се разтегнаха в широки усмивки.
Клариса умираше от нетърпение. Струваше й се, че музикантите се бавят ненужно дълго, и се успокои едва когато мъжът на чембалото съедини гласа си с нейния. Музикантът с арфата поде мелодията и божествените струни й вдъхнаха нова смелост.
Клариса бе избрала стара песен, защото се надяваше, че всички я знаят, но вероятно музикантите се смущаваха от интерпретацията й. Мъжът, на когото беше дала дайрето, измъкна от купчината инструменти тимпаните и дрънченето им разтресе цялата зала.
Най-после, най-после всички подеха мелодията и Клариса посмя да се обърне, за да погледне краля. Лицето му не издаваше вълнение, ала мъжете зад него я зяпаха смаяно. Сега поне знаеше, че е измислила нещо необичайно и има шанс да спечели вниманието на краля.
Музикантите повториха в хор три куплета от песента, след това Клариса им даде тон за една църковна песен, а накрая преминаха към народни напеви.
Беше минал почти цял час, когато Клариса отпусна цитрата си и даде знак на музикантите да спрат. Сега щеше да запее сама, без акомпанимент. Веднъж, преди цели четири години, в Моретон се появи една възрастна жена, прекрасна певица, и жителите бяха готови да повярват, че Клариса има сериозен конкурент. Тогава тя се уплаши, че няма да издържи на състезанието, остана цяла нощ будна и написа прекрасна песен, много трудна за изпълнение, която подлагаше на сериозно изпитание певческите й възможности. Когато я изпълни на другата сутрин, жената я изслуша със сълзи на очите, а накрая я прегърна и целуна по двете бузи. На сбогуване й обясни, че трябва всеки ден да благодари на Бога за тази дарба.
Сега беше моментът да изпълни отново композицията си. Съзнаваше, че трябва да прибегне до крайни средства, за да спечели благоволението на краля.
Песента разкриваше богатството на гласа й, дълбочината и височината му, овладяната сила и необикновения обем. Бавно и постепенно Клариса се издигна до пълната мощ на гласа си, направи няколко вариации и в мига, когато беше достигнала най-високия тон, вложи всичко в него и го задържа, докато очите й се напълниха със сълзи и дробовете й пресъхнаха.