— Ако Стивън се опита да го убеди… — промълви замислено Джудит.
— Стивън също се опита, но този път не успя. Рейн не желае да чува нищо. Прекарва цялото си време с онези нещастници… — Гевин млъкна за малко и изведнъж се засмя. — Знаеш ли, станало е нещо много странно! Нали помниш, че Клариса постоянно ни повтаряше колко много дължи на хората от гората и как няма възможност да им се отплати за добрината им. В лагера е живял и един красив музикант, името му е Джослин. Доколкото знам, двамата с Клариса са избягали от Рейн и са обикаляли страната, преди Рейн и Клариса да се оженят. Та този Джослин срещнал един от музикантите, които свирили на краля в деня, когато се представила и Клариса. Не съм съвсем сигурен какво точно е станало, но мъжът разказал на Джослин, че Клариса е пяла страхотно и че едно от нещата, за които помолила краля, било милост за хората, които живеят в гората под водачеството на Рейн.
— Не си спомням Клариса да ми е разказвала такова нещо.
— Мисля, че го е направила по заобиколен път. Тя просто е разказала на краля за живота си в гората и той е узнал много неща за обезправените, с които е живяла. Даже чух, че един ден я накарал да се преоблече като момче, за да му докаже, че е живяла между престъпници и изгонени селяни, без да я открият.
— Според теб Клариса е успяла да внуши на краля, че някои от онези хора са били осъдени несправедливо, така ли?
Гевин се засмя с искрено възхищение.
— Клариса е толкова невинна! При нейния произход се съмнявам, че има представа за властта, която упражняваше върху краля. Знам, че някои са били готови да извършат дори убийство, за да получат достъп до стаята на краля, а тя беше неотстъпно до него цели две седмици.
Джудит погледна замислено мъжа си.
— Значи нашата Клариса е могла да спаси стотици хора… Кралят сигурно е подписал още помилвания?
Гевин се ухили широко.
— Кралят е изпратил пълномощно на Рейн, което му дава право да помилва всеки, който според него е бил осъден несправедливо. Джослин е узнал от онзи музикант, че Клариса постоянно е пеела хвалебствени химни за Рейн, че непрекъснато е уверявала краля в честността и лоялността на съпруга си и накрая той почнал да го смята едва ли не за светец. Тя е представила нещата така, че кралят е повярвал, че Рейн му е оказал истинска услуга, като е нападнал Роджър Чатауърт.
— Прекрасно момиче е тази Клариса! Гласът й прави истински чудеса. Знаят ли хората, че именно тя им е издействала милостта на краля?
— Разбира се. Джослин се е погрижил всички да го узнаят. Когато трябва да се пеят хвалебствени химни, той надминава и Клариса. Всички мъже и жени от горския лагер изпращат сърдечни поздрави на Клариса и й желаят прекрасно бъдеще. Повярвай ми, тези хора са по-ужасни дори от шотландците на Стивън! Господи, светът започва да губи уважението си към висшестоящите!
Джудит избухна в смях.
— Трябва веднага да кажем на Клариса какво добро е сторила. Също така трябва веднага да почнем да обработваме Рейн. Той е длъжен най-сетне да проумее, че Клариса не е засегнала честта му с отиването при краля.
— Дано поне ти успееш да го убедиш.
— Моля се на Бога да успея!
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Мина цял месец без вести от Рейн. Гевин и Джудит непрекъснато му пращаха послания, но той не им обръщаше внимание. През първите седмици Клариса беше изпаднала в дълбоко униние, но после тъгата й се превърна в гняв. Щом гордостта му е по-важна от моята любов и от малката ни дъщеря, нека бъде така, каза си сърдито тя.
Гневът й се подхранваше през цялото лято. Тя гледаше как Катрин расте и й се радваше. Всички твърдяха, че малката е наследила фигурата и лицето на баща си.
— Е, колкото и да ми е мъчно, трябва да призная, че дъщеря ми надали ще израсне като стройна и елегантна млада дама — въздъхна с комична тревога Клариса, докато наблюдаваше как Катрин се опитва да ходи с дебелите си крачета.
— Всички бебета са дебели — засмя се Джудит и прегърна сина си. — Катрин все повече заприличва на Рейн. Много ми е мъчно, че той не може да я види. Убедена съм, че като погледне във виолетовите й очи и види прелестните трапчинки, ще се разтопи като сняг на слънце. Рейн никога не е устоявал срещу прелестта на децата.
Думите на Джудит преследваха Клариса дни наред и в края на седмицата тя взе решение.
— Ще изпратя Катрин на баща й — заяви една вечер тя, докато Джудит подрязваше розите в градината.
— Какво?!
— Щом не иска да прости на мен, не виждам защо и Катрин трябва да страда от липсата на баща. Тя е почти на една година, а още не го е виждала.
Джудит стана и изтри ръце в престилката си.