Тя го погледна изпитателно и очевидно намери в очите му онова, което търсеше, защото се засмя щастливо и го прегърна с цялата си сила.
— Толкова те обичам, Рейн!
— Ако се наложи, ще те затворя в стаята ти и ще сложа стражи пред вратата, но никога вече няма да те изпратя при големия си брат и да му предоставя да реши проблемите ми.
— Проблеми! — изрева в ухото му тя. — Аз съм истинска благодат за семейството ти. Ти си този, който разби сърцата им. Ти си един грамаден, упорит…
Рейн я пусна и потърка бръмналата си глава.
— Ох! Откога не бях чувал нежния глас на милата си съпруга! Мек като пролетно утро, прекрасен като…
Той млъкна, защото Клариса впи устни в неговите. Очевидно беше забравил какво искаше да каже.