Когато излязоха на брега, той я настани в пясъка и й заповяда да стои тихо, докато той се окъпе. Клариса се облегна на едно дръвче, опря се на ръката си и проследи сънено как Рейн свали дрехите си и се потопи в ледената вода. Лунната светлина посребри тялото му, помилва яките мускули, поигра с бедрата му, направи раменете му още по-силни.
Клариса се отпусна на една страна и го загледа, без да се срамува. Досега животът й беше посветен изцяло на музиката. Докато другите момичета флиртуваха с момчетата край градския кладенец, тя композираше траурни песни за четири гласа и пишеше стихове на латински. Когато приятелките й се омъжиха, тя организираше момчешкия хор в църквата. Никога не беше имала време да поговори с някое момче, да го опознае — а и не се интересуваше от мъжете, защото беше твърде заета с музиката си.
Сега за първи път в живота си наблюдаваше гол мъж и усещаше първите трепети на… на какво всъщност? Разбира се, тя знаеше как се съчетават мъжете и жените, беше слушала приказките на току-що омъжените си приятелки, но никога не бе проявявала интерес към този процес. Когато Рейн излезе от водата и застана пред нея като кентавър, паднал от небето, в тялото й нахлуха чувства, които бе смятала за невъзможни.
Изпитвам желание към него, каза си тя и се изправи, за да го огледа по-добре. Най-обикновено плътско желание. Искаше той да се наведе над нея и да я докосне, да впие устни в нейните. Искаше да легне до него и да го милва навсякъде, за да усети сладостта на кожата му. Отново си припомни какво бе изпитала, когато седеше на гърба му. Топла вълна заля тялото й, краката й сякаш се съживиха, дори стъпалата й се затоплиха.
Когато Рейн отиде при нея, тя едва не протегна ръце, за да го прегърне.
— Ти май заспа? — усмихна се снизходително той и вдигна от земята голямата кърпа. — Сигурен ли си, че не искаш да се окъпеш?
Клариса гледаше втренчено кърпата, която беше увита около бедрата му, и само поклати глава.
— Прощавам ти, но само за днес. Много скоро ще се вмиришеш и ще те изгоня от шатрата. Ако и утре ми откажеш, ще те хвърля в реката с дрехите, а после ще те изкъпя от глава да пети и тогава ще видиш какво ще стане!
Клариса го погледна с разширени от ужас очи и дишането й се ускори. Как ли щеше да се почувства в ръцете на този езически бог?
— Какво ти става, момче? — попита загрижено Рейн и коленичи до нея. Момчето го гледаше толкова странно…
Момче! Клариса се намръщи грозно. Той продължаваше да я смята за момче. Какво ли щеше да се случи, ако му признаеше, че е момиче? Той беше благородник, докато тя беше само дъщеря на беден адвокат.
— Няма ли да настинете? — попита беззвучно тя, претърколи се настрана и стана. Обърна му гръб и го изчака да се облече.
Рейн свърши и тя го последва мълчаливо към лагера. Щом влязоха в шатрата, рухна върху сламеника си, но не можа да заспи, преди Рейн да се настани удобно в койката си и да утихне. Най-после въздъхна доволно и задряма.
ШЕСТА ГЛАВА
Клариса се наведе над водата и огледа изпитателно лицето си. Наистина приличам на момче, каза си тя и се почувства много, много нещастна. Защо не се бе появила на бял свят като красавица с женствена фигура, с лице, което никой не би нарекъл момчешко? Косата и се бе накъдрила и й придаваше още по-момчешки вид. На всичкото отгоре цветът й изобщо не можеше да се определи. Очите и устата й бяха като на горски дух, изобщо нищо не беше меко и женствено.
Когато отражението й се разми от закапалите сълзи, гласът на Джослин я стресна и тя подскочи.
— Пак ли миеш бронята? — попита весело той.
Клариса издуха носа си и грабна захвърлената кърпа.
— Рейн е много придирчив. Днес трябва да изравня и вдлъбнатините.
— Виждам, че полагаш големи усилия. Да не си започнал да вярваш, че и благородниците струват нещо?
— Рейн би струвал много даже ако принадлежеше към простия народ — отговори бързо тя. Ядоса се на необмислените си думи и извърна глава, за да скрие смущението си.
Вече цяла седмица живееше в горския лагер и прекарваше почти цялото си време с Рейн Аскот. Тези седем дни бяха достатъчни, за да променят из основи мнението й за него. В началото смяташе, че той е завзел лагера едва ли не насила, но сега знаеше, че отлъчените буквално са го принудили да им стане водач. Те бяха като деца и изискваха той да се грижи за тях, макар че се бунтуваха срещу грижите му. Рейн ставаше преди всички други и се грижеше всички да имат достатъчно храна, да не ги заплашват опасности, постовете да бдят през цялата нощ и какво ли още не. Той втълпяваше на хората си, че не е почтено да мързелуват, че трябва да работят, за да се издържат. Повечето от тях бяха убедени, че той е длъжен да ги снабдява с храна и да им пълни стомасите.