— Така е — продължи малко по-спокойно тя. — Рейн наистина струва много, макар че не получава благодарност за онова, което прави. Защо не напусне тези жалки негодници и не се оттегли в друга страна? Има достатъчно пари и може да живее охолно и в чужбина.
— Най-добре го попитай сама. Ти си най-близо до него.
Така си мислиш, възрази наум тя. Само ако знаеш колко искам да се доближа истински до него. Най-после тя започваше да преодолява изтощението от първите дни и да работи пълноценно. Даже се научи да понася трудните упражнения с меча и копието, без да се оплаква. Мускулите й ставаха поздрави, тялото й укрепваше. Без да го иска, тя беше станала част от лагерния живот и сега се интересуваше живо от хората, които бяха дошли в гората.
Бланш заемаше привилегировано място в малката община, защото беше убедила всички, че споделя леглото на Рейн и той се вслушва в думите й. Клариса изобщо не се замисли дали Бланш е прекарала поне една нощ в шатрата на Рейн. Не можеше да повярва, че изискан мъж като него ще се принизи дотам да спи с уличница като Бланш. В тази жена имаше нещо мръсно и жестоко. Имаше обаче и нещо друго, което беше най-странното: Бланш изпитваше панически страх от Джослин.
Всички жени в лагера бяха полудели по красивия, учтив, деликатен млад певец. Всички тичаха подире му като разгонени кучки. Само Бланш го избягваше. Клариса беше видяла как жените опитват всевъзможни трикове, за да го привлекат, но, доколкото знаеше, Джос не се поддаваше на уловките им. Изпълняваше задълженията си и прекарваше почти цялото си свободно време в компанията на малкия паж. Макар че никога не говореше за Бланш, той избягваше да стои близо до нея. Ако случайно я срещнеше някъде, тя се обръщаше и хукваше да бяга.
Освен Бланш и Джос, третата уважавана личност в кръга на обезправените беше Розамунд — жената с прекрасния профил и знака на дявола на бузата си. Розамунд ходеше винаги с наведена глава, тъй като очакваше от хората само омраза и страх. Веднъж Рейн подслуша разговора между няколко мъже, които се обзалагаха дали душите им ще станат жертва на дявола, ако изнасилят Розамунд. Той ги наказа с по двадесет удара с тояга и ги изгони от лагера, а Клариса изпита дива ревност. Рейн беше единственият защитник на красивата лечителка, която носеше клеймото на дявола.
— Александър! — изрева дълбок мъжки глас иззад дърветата. Пак Рейн. Е, поне се бе научил да я нарича по име.
Тя пое дълбоко въздух и отговори с най-силния си глас:
— Работя! — Този мъж беше ненаситен за работа!
Рейн се подаде между дърветата и се ухили доволно.
— Гласът ти дава надежди, че ще пораснеш, макар да ми се струва, че ставаш все по-мършав. — Той огледа критично стройните й крака.
Клариса се усмихна доволно. Ако имаше поне една недвусмислено женствена част от тялото й, това бяха краката. Упоритият труд и упражненията с меча бяха направили бедрата й дълги, а дупето твърдо и красиво закръглено. Може би той най-после щеше да проумее, че има насреща си момиче, и тогава… Какво тогава? Рейн щеше да я изхвърли от шатрата си и отново да си вземе за прислужница онази мръсница Бланш. Макар и неохотно, тя скри крака си под стоманената плочка.
— Разбира се, че ще порасна — отговори обидено тя. — И когато стана достатъчно силен, ще ви набуча в земята със собствения ви меч.
Тя погледна Рейн и се смая от странния израз в очите му.
— За какво ви е пак Александър? — попита развеселено Джослин.
— Трябва да напише няколко писма — отговори смутено Рейн. — Освен това искам да ми прочете писмото, което пристигна току-що. Пратеникът на семейството ми е в шатрата и чака. Нали знаеш да четеш, Александър?
Клариса скочи от камъка и в очите й светна любопитство. Много й се искаше да узнае нещо за семейството на Рейн.
— Разбира се, че умея да чета — отговори бързо тя, събра частите на бронята и го последва.
Елегантно облечен мъж, чийто жакет беше обшит със златни леопарди, седеше и чакаше търпеливо нарежданията на господаря. Рейн го освободи с едно махване на ръката и Клариса се запита дали всички васали му се подчиняват с такава готовност. Този човек се различаваше рязко от отлъчените, към които принадлежеше и тя…