— Противно ви е… — повтори слисано Клариса.
— Ако за днес си задоволил любопитството си по отношение на жените, мисля, че е крайно време да се погрижиш за крака ми — прекъсна я Рейн и се отдели от дървото, на което се бе облегнал.
Клариса погледна панталона му и откри огромно кърваво петно.
СЕДМА ГЛАВА
— Вие сте ранен — прошепна с пресекващ глас тя, като че Рейн беше на смъртно легло.
— Мисля, че е само драскотина, но все пак е по-добре да я превържем.
Клариса се втурна към него, хвана го за кръста и се облегна на гърдите му.
— Седнете тук. Ще повикам Розамунд и…
— Престани, Александър — прекъсна я развеселено Рейн. — Раната не е смъртоносна и спокойно мога да се кача на коня. Знаеш ли, че си най-лошият паж, който някога съм имал?
— Най-лошият? — озъби се Клариса и се отпусна тежко на земята. — Вие сте най-неблагодарният…
— Защо ти трябваше толкова много време, докато се върнеш с коня? Аз се биех за живота си и през цялото време те чувах как пееш в гората. Сигурно си изпълнявала серенада на враговете ми.
Клариса го погледна смъртно обидена. Никога повече нямаше да му проговори. Обърна му гръб и отиде да доведе коня. Чу тихия му смях зад гърба си и вирна упорито крехката си брадичка.
Рейн се изправи с голямо усилие, на Клариса се направи, че не го забелязва, и не му помогна.
— Александър, този път ще възседна коня от другата страна и това няма да му хареса. Хвани юздите и го удържай. Кракът ми няма да понесе разтърсването.
Клариса застана пред коня, хвана го за главата и го погледна право в очите. После запя тихо, за да го успокои. Рейн имаше нужда от много време, за да го възседне и да се намести добре на седлото. После й подаде ръка, за да я вдигне на гърба на коня.
Докато вървяха обратно към лагера, Клариса се беше вкопчила в седлото и с ужас гледаше как кръвта се стича по бедрото на Рейн. Жребецът усети миризмата на кръвта и започна да подскача. Рейн инстинктивно стисна колене, за да подчини животното на волята си, и Клариса разбра, че това му причини силна болка, защото гърбът му се скова.
— Опитай се да го успокоиш с песента си — помоли тихо той.
— С граченето си, искахте да кажете! — отговори сърдито тя, все още засегната от думите му.
— Все ми е едно как ще го наречеш — промърмори Рейн и тялото му се скова още повече.
Клариса никога не го беше чувала да й говори с този тон, но веднага разбра, че той се стреми да заглуши болката. Твърдеше, че раната не е страшна, но кървенето не преставаше. Сега не беше моментът да му се сърди. Тя запя с пълен глас и конят се успокои.
— Трябва да те представя на братята си — промълви Рейн и направи опит да се усмихне. — Ако им разкажа за гласа ти, сигурно няма да ми повярват.
Когато наближиха лагера, няколко мъже излязоха да ги посрещнат. Очевидно бяха усетили, че нещо не е наред.
— По-добре да не забележат, че съм ранен — каза й тихо Рейн. — Трудно ми е да ги удържам дори с две здрави ръце, а и в момента имам достатъчно проблеми.
Клариса се плъзна бързо от коня и застана така, че мъжете да не могат да видят кървавото петно.
— Чухме, че е имало битка — заговори един мъж с почернели зъби и жадни очи.
— Битката съществува само в главата ти, дядка! — извика Клариса и всички се стреснаха от силния й глас. Тя буквално видя как множеството се сви. Дори конят на Рейн се разтревожи. — Отстъпете назад! — заповяда тя. — Жребецът е подивял. Трябваше да го нашибам с камшик, иначе щеше да офейка.
Хората се разстъпиха страхливо, устремили погледи към възбудения боен жребец, който потропваше нервно и застрашително въртеше очи. Рейн измъкна боздугана си от кожения му калъф на седлото.
— Нямате ли си работа? — попита заплашително той и размаха страшното оръжие над главата си. — Джос, ела в шатрата ми. Имам задача за теб.
Мърморейки недоволно, хората се разотидоха по колибите си.
Когато жребецът спря пред шатрата на Рейн, Клариса се надигна на пръсти, за да помогне на ранения да слезе.
— За Бога, не прави това — процеди той през здраво стиснатите си зъби. — Хората ни наблюдават. Иди при главата на коня и го дръж здраво. И запей високо и красиво, за да те чуе целият лагер.
Клариса изпълни заповедта и всички я зяпнаха смаяно. Мъжете и жените забравиха Рейн и се скупчиха около нея.
Мина почти половин час, преди да успее да ги разгони, защото искаха да слушат песен след песен. Никой не се сети, че песните й са били само прикритие.
Най-после Клариса успя да влезе в шатрата и намери Рейн в леглото с няколко възглавници под главата, облечен само с ризата и препаската на слабините. Розамунд беше коленичила до леглото и изстискваше кърпата в голям леген. Водата в легена беше кървава.