— Рейн — прошепна тя и устните й последваха пътя на ръцете. Ленената риза й пречеше и тя я дръпна ядосано. Рейн спря да я милва и се съсредоточи изцяло върху сладката игра на устата й. Когато ризата й попречи да отиде по-надолу, тя се обърна така, че устата й да се плъзга отдолу нагоре.
Устните й докоснаха твърдите косъмчета, които се скриваха под ленената кърпа на слабините, и дишането на мъжа се ускори. Ръцете му, притиснати върху твърдите й бедра, не смееха да помръднат. Клариса плъзна устни нагоре към корема му, ръцете й избутаха ризата настрана, после дръпнаха бързо тясната кърпа и цялото великолепно мъжко тяло, загоряло от слънцето и обрулено от вятъра, се разкри пред жадния й поглед.
Рейн, чиито движения бяха забавени почти колкото мислите му, неспособен да проумее кой му е изпратил тази небесна нимфа с дяволски любовни умения, издърпа бавно ризата от раменете й и привлече към себе си нежното й тяло.
Клариса пое тежко въздух, когато голата й кожа се допря до горещото мъжко тяло. Ръцете му се впуснаха да изследват интимните й кътчета и спряха за малко на талията, пристегната със златния колан с лъва. Той изобщо не се учуди, че тя не носи други дрехи, а е пристегната само със златния колан на прадедите си. След малко ръцете му продължиха пътя си към гърдите й и Клариса спря да диша. Това беше критичният момент. Той щеше да реши, че гърдите й са твърде малки за вкуса му, и тогава… Ала когато Рейн обхвана гърдите й с двете си ръце и започна да милва с устни шията й, тя забрави въображаемата си грозота. А когато устата му си проправи път към гърдите й и езикът му закръжи около розовите им връхчета, тя изпъшка сладостно и се приведе над устата му. Хълбоците й се триеха подканващо в неговите.
От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок, чувствен смях. Той захапа зърното на гърдата й с такава сила, че Клариса извика тихо и се отдръпна. Рейн протегна бързо ръка, хвана я за кръста и я привлече отново към себе си. Жадните му устни потърсиха края на ушенцето й.
— Ти си моя, сладката ми горска фея — зашепна дрезгаво гой и дъхът му беше горещ като кожата му. Горещината проникна през ухото й направо в слабините.
— О, не! — изхихика тя и никой не би нарекъл това отказ. Сложи ръце на корема му и се отстрани от него. Рейн я остави да се отдалечи, после отново я привлече към себе си — като играчка, която се управлява с конци.
Клариса нямаше намерение да си остане играчка в ръцете му. Затова сви колене, опря ги в гърдите му и се отдръпна. Зарадвано установи, че той имаше нужда от двете си ръце, за да устои на силните й крака.
Очевидно новата й поза му хареса, защото я задържа така и започна да милва гръбнака и дупето й. Ласките му оставиха гореща следа по гърба й и много скоро тя усети, че тялото й е не по-малко горещо от неговото. Изведнъж играта стана сериозна: устните му намериха отново нейните и той я притисна с все сила до себе си. Страстта му се увеличаваше с всеки миг и скоро се превърна в нещо физически доловимо, което се усещаше не само във въздуха наоколо, а изтичаше през порите на кожата му и се вливаше в тялото й, притиснато до неговото.
Рейн бутна нетърпеливо краката й надолу, за да легнат един до друг, обърна лице към нейното и ръцете му вече не бяха нежни, а страстни и настойчиви. Те направиха крехкото й тяло част от неговото и Клариса се почувства силна и способна на всичко. Движенията на ръцете му сливаха телата им в едно.
Ослепена от великолепната музика, която бучеше в главата й, Клариса се опита да се доближи още повече до него, преметна крак върху бедрата му, уви се около него, мушна стъпало под коляното му.
Ръката на Рейн се плъзна бавно по гърба й, опипвайки всяка вдлъбнатинка, и накрая намери центъра на женствеността й. Клариса извика уплашено, отдръпна се и видя, че очите му са затворени и лицето му изразява пълна съсредоточеност в сладостното усещане. Когато пръстът му проникна в нея, тя се разтрепери, надвита от това ново преживяване и изпълнена със страх пред онова, което щеше да й се случи. Нямаше представа как щяха да реагират духът и тялото й.
Ръката му се движеше напред-назад, милваше вътрешната страна на бедрата й, докосваше я съвсем леко, като полъх на вятъра, и тя несъзнателно разтваряше крака, за да се нагажда към движенията му. Притисна крака към бедрата му, готова да се слее с него.
Когато ръцете му я освободиха, тя изплака разочаровано, ала устата му завладя нейната и буквално я всмука в своята.
Очите й бяха пълни със сълзи, но Клариса не забелязваше, че плаче. Тялото й отчаяно се притискаше в неговото. И когато втвърденият му член докосна женствеността й, тя щеше да скочи върху него, ако той не я бе задържал и бавно, много бавно не бе проникнал в нея, сантиметър по сантиметър, без да й причинява болка.