Клариса се опита да остане недостъпна, но като видя свития под завивката Рейн, толкова бледен и безпомощен, въздъхна и се предаде.
— Аз ще ви донеса вино — промърмори тя. Когато му подаде чашата, ръката му трепереше толкова силно, че тя трябваше да сложи ръка на рамото му, да го подкрепи и да поднесе чашата към устните му. Дишането й се ускори и тя потръпна с цялото си тяло.
— Изглеждаш уморен — заговори съчувствено Рейн. — Откога не си се къпал? Момчетата на твоята възраст са невероятно мръсни. Е, нищо. — Той се отпусна назад и се усмихна. — Един ден, когато намериш подходящата жена, ще я глезиш. Разказвал ли съм ти за турнира, който се състоя в околностите на Париж? Там срещнах три жени, които…
— Не! — прекъсна го сърдито Клариса. Рейн отвори очи и я погледне невинно. — Не искам да слушам мръсните ви истории.
— Пажът трябва да умее да си служи с оръжие, но това не е всичко. Когато например свириш на лютнята, мелодиите и текстовете ти са по-подходящи за жена. Дамата иска мъж, който е силен, самоуверен, твърд, а не гукащо момче, което пее като момиче.
— Гукащо момче! — повтори невярващо Клариса. Това беше смъртна обида. Тя може би не беше красива, но не позволяваше никой да се меси в музиката й. — И какво знаете вие за жените? — изфуча тя. — Сигурно също толкова малко, колкото за музиката. Вие сте един… един…
— Какъв съм? — попита заинтересовано Рейн и се опря на лакти. — Красив? Силен? Или похотлив? — допълни той и се ухили безсрамно.
— Вие сте суетен! — изкрещя разярено тя.
— О, ако фигурата ти отговаряше на този дълбок и силен глас, щеше да бъдеш чудесен паж. Опитвал ли си се някога да разрушаваш стени с крясъка си? Защо не измислиш някоя мелодия, с която да поведеш бойните жребци на вражеската армия към блатото и да ги удавиш заедно с рицарите!
— Престанете! Не искам да ви слушам! — изкрещя разярено тя. — Мразя ви! Вие сте само едно грамадно, тъпо, слабоумно чудовище с благороден произход.
Тя се обърна и закрачи към изхода, но Рейн я задържа със спокойния си, свикнал да заповядва глас.
— Повикай Розамунд, ако обичаш. Не се чувствам добре.
Клариса направи крачка към него, но бързо се овладя и излезе навън. Около шатрата се бяха събрали десетина души, които очевидно бяха чули караницата им. Тя се опита да се изолира от тях, да не забелязва как се побутваха и се смееха. Отиде на площадката за упражнения и прекара цели три часа в стрелба с лък. Накрая, когато усети, че не може повече, се изкъпа в студената река, изми косата си, нахрани се и най-после се върна в шатрата.
Беше тъмно и тъй като не се чуваше никакъв шум, Клариса предположи, че Рейн е заспал. Ако имах малко повече кураж, каза си отчаяно тя, сега щях да напусна лагера и да не се върна никога повече. Защо беше толкова глупава да повярва, че този владетел на обезправени ще се заинтересува от нея? Без съмнение, той беше свикнал да има постоянно жена в леглото си и изобщо не забелязваше разликите. Какво означаваше една повече или по-малко? Ако тя му разкриеше истината, той щеше да я приеме като последното си завоевание и да й се изсмее или да я причисли към постоянните си метреси. Един ден сигурно щеше да я замени отново с Бланш, за да задоволи животинската си страст.
— Александър? — попита сънено Рейн. — Дълго те нямаше. Нахрани ли се?
— Изядох цяла кофа — отговори грубо тя. — Нали искате да порасна и да стана голям като коня ви.
— Александър, не искам да ми се сърдиш. Ела, седни при мен и ми изпей нещо.
— Не знам песен, която да ви хареса.
— Аз въпреки това ще слушам — отговори мъжът и гласът му беше толкова уморен, че Клариса веднага се предаде. Взе лютнята и запя тихичко.
— Джудит ще те хареса — промърмори в полусън Рейн.
— Джудит! Красивата съпруга на брат ви? Защо смятате, че една лейди като нея ще се заинтересува от… сина на един най-обикновен адвокат? — За малко да каже „дъщеря“.
— Музиката ти ще й хареса — обясни тихо той и Клариса продължи да свири на лютнята.
Когато беше сигурна, че Рейн е заспал, тя остави инструмента, отиде при него, коленичи до леглото и го загледа втренчено. Дали искаше да се увери, че е жив и оздравява?
След малко въздъхна тежко и се изправи. Настани се на сламеника си и стисна здраво зъби, за да не се разплаче.
На следващата сутрин Рейн настоя да отиде на площадката за упражнения. Нито Клариса, нито Джослин успяха да го разубедят, колкото и да му втълпяваха, че е по-добре да почива още един ден. Докато вървеше редом с него, Клариса не откъсваше поглед от капчиците пот по челото му и сърцето й замираше от тревога. Очите му бяха мътни, ходенето го изморяваше ужасно.