— И какво ще спечелим всички ние, ако умрете? — попита горчиво тя.
— Ако умра, ти ще отидеш при семейството ми и ще ги уведомиш за смъртта ми — отговори сериозно той и Клариса потрепери. — Обещаваш ли ми? — попита той и показа трапчинката си. Тя разбра, че се е пошегувал, и гневът й избухна с пълна сила.
— Ако умрете, ще натоваря грамадната ви мърша на гърба на коня ви и ще я отнеса на благородното ви семейство. Само че няма да коленича край снахите ви, за да ви оплаквам.
— Ще има и други жени, освен снахите ми, които ще съжаляват за смъртта ми. Разказах ли ти вече за камериерката на Джудит? Никога в живота си не съм срещал толкова мило и услужливо дете като Джоан.
Клариса му обърна гръб и се нацупи. Рейн й отговори с гръмък смях.
След като направи няколко упражнения, Клариса се върна в шатрата, за да донесе на Рейн една чаша от билковата отвара на Розамунд. Завари Бланш да се рови в дрехите на лорда.
— Какво правиш тук? — изкрещя сърдито Клариса и жената се сви под гръмкия й глас.
— Аз… събирах дрехи за пране — отговори уплашено тя. Погледът й блуждаеше.
Клариса избухна в подигравателен смях.
— Откога знаеш какво значи сапун? — Тя се втурна към Бланш и я сграбчи за рамото. — Кажи ми истината! Знаеш, че наказанието за кражба е изгонване от лагера.
— Ако знаеш колко ми се иска да се махна оттук! — изхленчи жално Бланш. — Нищо не ме задържа повече в тази проклета гора. Пусни ме веднага!
Тя се дръпна с все сила, но Клариса й зашлеви силен шамар. Бланш полетя през шатрата и удари гърба си в един от стълбовете.
— Ще ми платиш за това! — изсъска вбесено жената. — Ще има да съжаляваш, че ми отне лорд Рейн.
— Аз? — попита гордо Клариса, без да си прави труд да се прикрива. — Какво означава, че съм ти отнел Рейн?
— Много добре знаеш, че той престана да ме вика в леглото си! Откакто си има момче…
— Внимавай какво говориш! — изрече предупредително Клариса. — Струва ми се, че трябва да се пазиш по-скоро от моя гняв. Какво търсеше в шатрата на лорд Рейн?
Бланш вирна брадичка и не отговори.
— Тогава ще се наложи да те обадя на Рейн — заключи твърдо Клариса и се обърна към изхода.
— Не! — извика Бланш и очите й се напълниха със сълзи. — Нямам при кого да отида. Моля те, не ме издавай! Няма да крада. Никога не съм го правила.
— Добре. Няма да кажа на Рейн, но при едно условие.
— Какво искаш от мен? — попита уплашено Бланш.
— Разкажи ми истината за Джослин.
— Джослин? — повтори Бланш, сякаш никога не беше чувала това име.
Клариса я изгледа унищожително.
— Рейн скоро ще изпрати някого да ме търси и ако дотогава не ми кажеш каквото искам да знам, ще го уведомя, че си крадла.
Бланш я погледна с омраза и веднага започна да разказва:
— Джослин ходеше да пее в господарските домове и всички високопоставени дами го харесваха. Не само заради музиката, а най-вече защото той… — Тя млъкна за малко. — Той се не уморяваше никога. — В гласа й имаше копнеж и Клариса разбра, че тя говори от собствен опит. — Един ден дойде в замъка на лорд Чатауърт по заповед на лейди Лилиан.
При името Чатауърт Клариса вдигна изненадано глава. Чатауърт беше човекът, който държеше в плен сестрата и снахата на Аскот.
— Лейди Лилиан е зла жена — продължи горчиво Бланш. — Обаче съпругът й, лорд Едмънд, беше самият дявол. Той се забавляваше, като пребиваше жените от бой и ги караше да страдат, за да ги вземе насила. Имаше една жена, името й беше Констанс. Един ден той я преби от бой и помисли, че е умряла. Даде тялото й на Джос, за да го хвърли в реката.
— Какво стана по-нататък? — попита напрегнато Клариса. — Разказвай по-бързо!
— Жената не беше мъртва и Джос я скри в плевнята. Грижеше се за нея, лекуваше я и в крайна сметка се влюби в нея.
— Нима това е необичайно за мъж с… талантите на Джослин?
Бланш я погледна страхливо, закърши ръце и запристъпва от крак на крак.
— Мисля, че преди Констанс той не е обичал никоя друга жена. Когато лорд Едмънд откри, че момичето е още живо, отиде да си го вземе и хвърли Джослин в дупката. А момичето… тази Констанс…
— Какво стана с нея? — попита нетърпеливо Клариса.
— Тя реши, че Джос няма да оживее, и си преряза вените.
Клариса се прекръсти и отправи кратка молитва към Бога. Самоубийството беше голям грях!
— Все пак Джос е успял да избяга от затвора си и да дойде в гората — заключи успокоено тя.
— Първо обаче уби лорд Едмънд — допълни беззвучно Бланш, мина покрай Клариса и избяга навън.
— Джослин е убил лорд! — прошепна слисано Клариса. Без съмнение, за главата му беше обявена огромна награда. Нищо чудно, че не желаеше да има нищо общо с жените от лагера. Клариса знаеше много добре какво значеше да обичаш един човек и да го загубиш.