Клариса веднага се разбунтува.
— Никой не свири по-добре от мен — отговори сърдито тя и го погледна право в очите.
— Проклето хлапе! — изсъска той, грабна я за яката и я вдигна във въздуха. — А аз ти имах доверие. Смятах, че си едно от малкото изключения на твоята класа, които имат чувство за чест. Оказа се, че не си по-добра от тях. Не те ли е срам да забравяш чувството си за чест само заради някакви дребни различия?
Двамата представляваха странна двойка. Рейн беше почти два пъти по-висок от Клариса и стоеше над нея като кула, ала гласът й беше способен да се мери и с най-силния мъж.
— Чест ли? — изрева гневно тя. — Вие сте този, който не разбира какво означава тази дума. Джослин е мой приятел. С него нямам различия. — Последните думи бяха ясен намек, че различията й са с него.
— Аха! Сега вече разбрах, че мозъкът ти е като на птиче. Сигурно си изляла горещото вино на ръката му само за да си направиш шега с него? И ти си като Лилиан Чатауърт. Тази жена обича да причинява болка на хората. Ако знаех, че си като нея…
Клариса стисна ръката си в юмрук и я заби право в корема му. Той я погледна засегнато и проследи с невярващи очи как тя извади ножа си от колана.
— Спестете ми историите за глупавото си семейство! — изгърмя заканително тя. — Аз ще обясня на Джослин какво направих и защо. На вас обаче не дължа обяснение. Вие сте само един суетен, надут паун. Съдите и отсъждате, без да сте провели разследване.
Рейн бутна нетърпеливо ръката й настрана, за да й отнеме ножа, но през последните седмици рефлексите на Клариса се бяха подобрили значително. А и Рейн беше още като упоен от загубата на кръв и високата температура. Острието мина на косъм от дланта му и одраска китката. И двамата спряха насред движението, за да погледнат кръвта, която веднага потече от раната.
— Жадуваш за кръв, нали? — попита тихо Рейн. — За кръвта на приятелите ми и за моята. Сега ще ти покажа какво значи да причиняваш болка. — Той посегна към нея, но тя сръчно избягна протегнатата ръка.
Рейн трябваше да направи още два опита, за да я хване. Ръцете му се сключиха около раменете й и я разтърсиха здраво.
— Как можа да го направиш? — попита глухо той. — Аз ти имах доверие. Как можа да ме предадеш?
Дълбоко в себе си Клариса беше съгласна с думите му и това усили още повече гнева й. И без това главата й се пръскаше от болка и я измъчваха угризения на съвестта. Едва сега започна да проумява какво искаше да й каже Рейн. Джослин беше под негова опека, а той приемаше отговорността си много сериозно.
— Розамунд, Розамунд, Розамунд — запя с усмивка тя. Рейн се вслуша в песента и пусна раменете й.
— Кажи защо го направи! — изрева ядно той.
Клариса се чувстваше много зле от силното разтърсване.
— Розамунд е влюбена в Джослин и аз си помислих, че би могла да му замени Констанс. Затова потърсих начин да ги събера.
Според Рейн думите й нямаха никакъв смисъл. Ръцете му се вкопчиха отново в раменете й и Клариса се уплаши, че пръстите му ще пробият кожата й. Тя му разказа бързо историята на Джос и Констанс, без да споменава името Чатауърт.
Рейн й отговори само с изумено мълчание.
— Защо се правиш на сводник? — попита след малко той. — Ранил си Джослин само заради идиотските си представи за любовта!
— Какво знаете вие за любовта? — изсъска вбесено тя. — Изобщо нямате представа от жените и даже не ги разпознавате, като ги видите.
— Точно така — съгласи се бързо той. — Като гледам с какви коварни, лицемерни методи си служат жените, аз съм истински ангел на невинността.
— Не всички жени са лицемерки!
— Кажи ми поне една.
Клариса много искаше да назове себе си, но знаеше, че не бива.
— Розамунд — заекна тя. — Тя е мила и дружелюбна. Не мислите ли, че е достойна за любов?
— Не, ако използва такива отвратителни методи, за да си хване мъж.
— Да си хване мъж! Коя жена би желала да си хване нещо толкова отвратително?
Клариса видя дяволитите искри в очите на Рейн и не можа да продължи тирадата си.
— Вие знаете! — изохка тя. — Ти знаеш!
Без да губи време в размишления дали е отгатнала истината, тя скочи от земята и се втурна срещу него с вдигнати юмруци.
— Ах, ти… — започна разярено тя, но Рейн прегърна слабичкото й тяло с могъщите си ръце, притисна я към себе си и сведе устни към нейните. Целуна я жадно, докато стискаше с едната си ръка тила, а с другата талията й. Краката й висяха във въздуха.
— Не забравяй, че съм още слаб — прошепна в ухото й той. — Цял ден съм бил на площадката за упражнения…