Рейн я бутна настрана, скочи и започна да се облича.
— Искаш да помоля краля за прошка? Ти да не си полудяла? Какво съм сторил, та ме обяви за предател? Забрави ли, че две жени от семейството ми са пленници на един мръсник? Забрави ли защо съм в тази гора? Какво ще стане с хората от лагера? До вчера се гневеше на благородниците, които заграждали земите на селяните и ги превръщали в пасища, а сега искаш прогонените да се откажат от малкото сигурност, която имат!
— Рейн, недей! — помоли през сълзи Клариса и се опита да го прегърне. — Не исках да кажа това… Ако крал Хенри чуе твоята версия, със сигурност ще пожелае да ти помогне. Този Чатауърт няма право да се отнася така към семейството ти!
— Не ми говори повече за Хенри! — изрева Рейн. — Защо говориш за него, сякаш е бог? Той е само един човек, и то прекалено алчен. Знаеш ли защо ме отлъчи? Защото иска да притежава земята ми. Иска да лиши благородниците от властта и могъществото им и да бъде абсолютен владетел. Знам, твоята класа иска кралят да успее, защото това е добре за вас, но помислили ли сте какво ще стане, когато на трона се възкачи лош крал? Ти би ли изпълнявала покорно заповедите на такъв владетел?
Клариса облече ризата си, като разсъждаваше усилено. Никога не беше виждала Рейн толкова гневен.
— Аз не говорех за цяла Англия — опита се да го успокои тя. — Говорех само за нас двамата. Не мислиш ли, че би могъл да направиш много повече за семейството си, ако живееш при тях?
— Значи искаш да пълзя на колене пред краля само за да заживея отново със семейството си? — прошепна невярващо той. — Това ли е желанието ти? Наистина ли очакваш от мен да се преклоня пред краля и да забравя клетвата си на рицар? Аз имам чест, Клариса.
— Чест! — Клариса започваше да се ядосва. — Какво общо има тук честта? Ти си постъпил зле, като си използвал войската на краля за личните си цели.
Тя го погледна втренчено и се уплаши от огъня в очите му. Рейн отстъпи крачка назад и поклати глава.
— За мен честта означава всичко — отговори спокойно той, обърна се и се запъти към лагера.
Клариса се облече бързо и хукна след него.
Пред шатрата на Рейн ги чакаше един от хората на брат му Гевин с пергамент в ръка. Клариса се зарадва на идването му. Може би добрата новина щеше да накара Рейн да забрави гнева си.
Тя изтича при мъжа, взе пергамента от ръцете му и влезе в шатрата, без да погледне Рейн. Отвори писмото с усмивка, но в следващия момент раменете й увиснаха и лицето й помръкна.
— Какво пише Гевин? — попита мрачно Рейн. — Да не би някой да се е разболял?
Клариса вдигна глава към него и очите й се напълниха със сълзи. Като забеляза стъкления й поглед, Рейн се намръщи още повече.
— Какво пише в писмото? — повтори с равен глас той.
— Сестра ти Мери е… мъртва — прошепна едва чуто Клариса.
По лицето на Рейн не трепна нито едно мускулче. Само устата му побеля.
— А Алисия?
— Тя е успяла да избяга от къщата на Чатауърт, но досега не се е обадила. Братята ти я търсят.
— Какво друго пише в писмото?
— Няма нищо повече. Рейн… — започна плахо тя.
— Махни се оттук! — извика невъздържано мъжът. — Остави ме сам!
Клариса понечи да изпълни заповедта, но като погледна скования му гръб, разбра, че в никакъв случай не може да го остави сам.
— Седни тук! — заповяда с гръмкия си глас тя и когато Рейн обърна лице към нея, видя, че очите му са станали черни като нажежени въглища.
— Седни — повтори дрезгаво тя. — Трябва да поговорим.
— Остави ме сам! — изрева той, но въпреки това седна на едно столче и скри лице в ръцете си.
Клариса се настани в краката му, без да го докосва.
— Каква беше тя? — Гласът й беше само нежен шепот. — Дребна ли беше или едра? Обичаше ли да се смее? Дразнеше ли братята си? Какво правеше, когато се държахте лошо с нея? Казвала ли ти е, че иска да пробие дебелата ти глава със собствения ти боздуган?
Рейн вдигна глава и я погледна с тъмни, искрящи от гняв очи.
— Мери беше с добро сърце. Винаги мила и дружелюбна. Тя нямаше пороци.
— Това е хубаво — усмихна се меко Клариса. — Явно е била светица, щом е могла да остане спокойна пред лицето на твоя магарешки инат. Няма съмнение, че и братята ти са като теб. Как ли ви е понасяла, горката…
Рейн я улови за гърлото и я вдигна във въздуха. Скочи на крака и столчето се изтърколи към стената.
— Мери беше ангел! — изкрещя в лицето й той.
— Сега ще убиеш и мен — промърмори примирено тя и се опита да си поеме въздух. — Не разбираш ли, че с това няма да върнеш бедната Мери?