След малко Рейн я пусна, прегърна я с две ръце и я притисна към гърдите си. Настани се отново на столчето, залюля я в скута си като дете и започна да милва косата й.
— Разкажи ми за твоя ангел. Разкажи ми за братята си. Каква е снаха ти Джудит? А Алисия?
Беше й много трудно да го накара да говори, ала след като първите думи излязоха от устата му, пред погледа на Клариса се разкри картината на голямо, сплотено, дружелюбно семейство. Мери беше най-голямата от петте деца и братята я боготворяха. Рейн говореше с болка колко безкористна е била сестра му и как наскоро рискувала живота си, за да извади от езерото замръзнало дете на крепостни. Разказа й за Джудит и за споровете й с Гевин, за злото, което той й бе причинил, и за голямата й любов, която я бе накарала да му прости.
Клариса, която беше живяла в своя малък, обграден от стени град, нямаше представа за големите благороднически семейства. Тя бе откърмена с представата, че аристократите нямат грижи и не се измъчват от нищо. Докато слушаше Рейн, тя разбра, че благородниците също изпитват болки и тъга, че живеят трудно и понякога умират от жестока смърт. Зарадва се, че Рейн не я накара да му прочете цялото послание на Гевин. Защото вътре пишеше, че Роджър Чатауърт е изнасилил девствената Мери и в ужаса си тя е скочила от прозореца и се е самоубила.
— Разбра ли ме най-после, Клариса? — зашепна възбудено Рейн. — Разбра ли защо не мога да отида при краля? Чатауърт е мой. Ще взема главата му, преди да се разделя с отлъчените.
— Какво? — изплака Клариса и се отдръпна от него. — Защо говориш за отмъщение?
— Той уби Мери!
— Не! Не я е убил! — Тя се извърна настрана, проклинайки необмислените си думи. Рейн улови брадичката й и я принуди да го погледне.
— Не си ми казала всичко, което е написал Гевин, нали? Как е загинала Мери?
— Тя…
Пръстите му стиснаха толкова силно бузата й, че Клариса изпищя.
— Кажи ми! — заповяда безмилостно той.
— Самоубила се е — прошепна задавено Клариса.
Погледът на Рейн я прониза до дън душа.
— Тя беше посветила живота си на църквата и никога не би посегнала на себе си, ако не е имала сериозна причина. Какво е станало?
Клариса разбра, че той се е доближил до истината, но очите му я умоляваха да го излъже, да му изкрещи, че е сбъркал. Не, тя не можеше да го лъже.
— Роджър Чатауърт… я отвел в леглото си.
Рейн я блъсна с такава сила, че тя политна назад и се удари в леглото. Застанал насред шатрата, мъжът нададе такъв вик от болка, че Клариса запуши уши. Никога не беше чувала толкова отчаяние, омраза и гняв в един човешки вик.
Навън се възцари неестествена тишина. Даже вятърът престана да вие.
Клариса го погледна крадешком и се изуми. Грамадният мъж трепереше като листо. След малко главата му увисна, раменете му се разтресоха. Тя разбра, че мускулните спазми са причинени от силната омраза. Скочи от пода и се хвърли да го прегърне.
— Не, Рейн, не! — заплака отчаяно тя. — Не можеш да нападнеш Чатауърт. Кралят…
Рейн я блъсна и избухна в грозен смях.
— Кралят ще се радва, ако му останат по-малко благородници. Ако убия Чатауърт, ще прибере и неговите, и моите земи.
— Рейн, моля те! — Тя се притисна отново до него. — Не можеш да тръгнеш сам срещу Чатауърт, а братята ти още търсят Алисия. Какво ще стане с хората в лагера? Нима ще допуснеш да се избият помежду си?
— Откога си се загрижила за отлъчените?
— Откакто се страхувам за живота ти — отговори честно тя. — Как ще победиш Чатауърт? Васалите ти не са с теб. Знам, че имаш войници, но не можеш да ги вземеш със себе си в гората. Чатауърт също има рицари, нали?
— Стотина — отговори през здраво стиснатите си зъби Рейн. — Винаги е заобиколен от много хора и не излиза от замъка без въоръжена охрана.
— Добре, ще отидеш при него, но сигурен ли си, че той ще се бие почтено? Как ще постъпи, ако го предизвикаш на двубой? Не е ли по-вероятно, че ще ти се наложи да си проправяш път през десетки въоръжени рицари?
Рейн не я поглеждаше, но Клариса забеляза, че думите й са достигнали до съзнанието му. Така й се искаше да знае повече неща за аристократите и техния живот! Мисли за честта, втълпяваше си тя. Каквото и да кажеш, не споменавай за пари!
— Чатауърт няма чест — продължи настойчиво тя. — Не можеш да се биеш с него като рицар с рицар. Трябва да се посъветваш с братята си. — Дълбоко в себе си тя се молеше поне един от братята му да не е див и необуздан като Рейн. — Моля те, поне почакай докато се успокоиш. Ще пишем на братята ти, за да измислите как да постъпите най-добре.
— Не съм сигурен, че…
— Моля те, Рейн — повтори тихо тя. — Мери е загинала преди няколко дни. Може би Чатауърт вече е бил изправен пред съда. Може би е избягал във Франция. Може би…