Останаха една седмица в малко селце. Джослин отиваше всеки ден пред градската порта и пееше за пари. На обед Клариса му носеше хляб и сирене и той не можеше да се начуди на промяната, която беше станала с нея за толкова кратко време. Изглеждаше му по-нежна, по-женствена, дори по-красива. Беше силно привързан към нея, но я обичаше не като мъж, а като брат. Не убягна от вниманието му и промяната в походката й. Докато преди подскачаше и подтичваше като момче, сега тя ходеше бавно, поклащаше хълбоци, подчертаваше женствеността си. Освен това беше започнала да пълнее.
Най-после Джос разбра какво не е наред с Клариса: тя носеше под сърцето си детето на Рейн. Когато остави кошницата до нея, той избухна в луд смях. Ако бяха сами, щеше да я вдигне във въздуха и да я завърти около себе си.
— Ще ти бъда в тежест — прошепна Клариса, но очите й блестяха. Преди Джос да е успял да отговори, тя продължи възбудено: — Как мислиш, дали детето ще прилича на Рейн? Ще бъде ли много дръзко от моя страна, ако помоля Бога да ми прати бебе с трапчинки?
— Остави молитвите. Сега трябва да съберем пари, за да ти купим женски дрехи. Ако продължа да пътувам с бременно момче, сигурно няма да се радвам още дълго на живота.
— Ще ми е приятно да облека отново рокля — промърмори замечтано Клариса. Мека, красива рокля, с която щеше отново да заприлича на жена.
Щом се отърва от страха, че Клариса боледува от някаква странна болест, Джослин реши, че могат да обикалят и господарските къщи, за да пеят и свирят. А откакто откри, че не е загубила изцяло Рейн, Клариса беше в много по-добро настроение. Тя говореше постоянно за бебето, как ще изглежда, дали ще е момиче, ще наследи ли чертите на Рейн. Джос й отвръщаше със смях, че могат само да се надяват малката да не наследи и великанския ръст на баща си.
Младият музикант никога не се сърдеше на безкрайните й тиради. Напротив, радваше се, че Клариса вече не прекарва дните си в мрачно мълчание, както в първите седмици след напускането на гората. Нощем, когато спяха на сламениците в голямата зала на къщата, където им даваха подслони, той я чуваше да плаче, но денем тя никога не споменаваше тъгата си.
Веднъж двамата свириха и пяха в голям господарски дом, който принадлежеше на един от братовчедите на Рейн. Клариса не продума нито думичка през цялата вечер, но Джос буквално усещаше как беше наострила уши да чуе нещо ново.
Джослин успя да омае с красотата си съпругата на братовчеда и тя му разказа всичко, което се беше случило напоследък. Рейн продължаваше да живее в гората. Крал Хенри бе загубил най-големия си син и тъгата го беше накарала да забрави благородниците, които бе проклел. Той се тревожеше много повече за снаха си Катарина, принцесата на Арагон, отколкото за враждите между лордовете. Затова и не обръщаше внимание на молбите на Гевин и Джудит да накаже Роджър Чатауърт за убийството на Мери. Отговаряше им, че лорд Чатауърт не е убил сестра им, а само я е насилил. Самоубийството беше смъртен грях в очите на църквата и крал Хенри се придържаше твърдо към това схващане.
Другата новост беше, че през юли Джудит Аскот бе родила син, а само месец след това вторият брат Стивън също се бе сдобил с първороден син. Братовчедите все още не можеха да простят на Стивън, че е приел шотландско име и живее като шотландец.
Джослин разказа новостите на Клариса и тя го изслуша жадно.
— Радвам се, че не съм при него — промълви тихо тя, докато настройваше лютнята си. — В семейството му гъмжи от високопоставени дами, а аз съм само дъщеря на адвокат. Ако бях останала с него, никога нямаше да ме направи своя съпруга. Никой нямаше да ме приеме в дома си, макар че някои от дамите, които съм имала възможност да опозная, са чиста проба уличници. Рейн има нужда от топлина, от нежност…
Джослин се опита да я убеди, че ако носи красиви копринени рокли, никой няма да я различава от благородните дами, но Клариса упорито отказваше да му повярва. Той знаеше, че тя страда не само от раздялата с Рейн, но и от омразата, с която се отнасяха към нея отлъчените в гората.
Месеците минаваха и Клариса ставаше все по-спокойна и замислена. Джос имаше чувството, че тя възприема все по-съзнателно света, който ги заобикаляше. Понякога, макар и не често, тя преставаше да се упражнява, за да помогне на другите във всекидневната им работа. Когато обикаляха страната, двамата предпочитаха да пътуват с други хора, защото опасността от разбойници беше много голяма. Често се случваше Клариса да води децата на разходка или да ги забавлява с песни, за да осигури малко отдих на майките им. Веднъж тя сподели вечерята си с един беззъб стар просяк. Друг път приготви ядене за един мъж, докато жена му лежеше под съседното дърво и раждаше осмото им дете.