Выбрать главу

— Добре се справи — заговори с признателност Фиона. — Имаш великолепен глас. Освен това личи, че си получила добро образование.

— Имах двама чудесни учители — отговори скромно Клариса.

Фиона погледна втренчено младия мъж, сякаш искаше да проникне до дъното на душата му.

— Виждала съм ви вече някъде.

— Познавах снаха ви Лилиан — отговори меко младият мъж.

Очите на Фиона се вледениха.

— Да, спомних си — промърмори тя и измери Джос от главата до петите с кратък, безсрамен поглед. — Ти си точно от нейния тип. Макар че тя се задоволява с всякакви мъже…

— Как са братята ви? — попита предизвикателно Джос.

Фиона го погледна пронизващо и Клариса спря да диша.

Ами ако тази млада жена знаеше кой е убил Едмънд Чатауърт?

— Брат ми Брайън напусна общия ни дом — отговори съвсем спокойно Фиона. — Никой не знае къде се е скрил. Носят се слухове, че някой от онези отвратителни Аскотови го държи в плен.

Джос стисна до болка рамото на Клариса, за да й попречи да заговори.

— А Роджър? — попита той.

— Роджър е много променен. Ако най-после си задоволил любопитството си, мисля, че е крайно време да слезеш долу. Гостите имат нужда от развлечения. — Тя се обърна и леко прошумоля с полите си на излизане от стаята.

— Отвратителните Аскотови! — изкрещя невъздържано Клариса веднага щом вратата се затвори зад гърба на Фиона. — Брат й изнасили сестрата на моя Рейн, а тя смее да ругае семейството му!

— Успокой се, Клариса. Не можеш да се мериш с жена като Фиона Чатауърт. Тя ще те погълне наведнъж, преди да се усетиш. Ти нямаш представа в каква обстановка е израсла тази млада дама. Брат й Едмънд, който беше настойник на по-малките, беше подъл, коварен мъж. Виждал съм как Фиона му се противопоставяше дори в случаите, когато Роджър не смееше да си отвори устата. Тя обожава брат си Брайън. Сега е убедена, че Аскотови са го взели в плен, и гори от омраза.

— Но тя няма право да ги мрази! Чатауърт е виновен за всичко.

— Стига си викала! Хайде да слезем долу. — Той я изгледа остро. — И не смей да изпълняваш песни за враждуващи благородни семейства! Разбра ли ме добре?

Клариса кимна с неохота. Макар и трудно, щеше да сдържи обещанието си.

Беше вече много късно и повечето гости лежаха пияни по пода или по масите, когато един слуга пошепна нещо в ухото на мъжа, който седеше в един ъгъл. Мъжът се засмя доволно, стана и излезе навън, за да поздрави новопристигналите гости.

— Никога няма да повярвате, като ви кажа кой е тук — каза той на ездача, който слезе от коня си.

— Какво? Няма ли поне да ме поздравиш? — попита саркастично гостът. — Няма ли да ме попиташ добре ли съм пътувал? Слушай, Джон, не оставяй юздите да се влачат!

— Останах трезвен, за да ти го кажа. Надявам се, че това обяснение е достатъчно.

— Сериозно ли говориш? Това е истинска жертва. — Гостът остави юздите на коня си в ръцете на един слуга. — Е, кое е толкова важно, та не може да почака, докато изпия няколко чаши вино?

— О, Панел, винаги си бил нетърпелив. Помниш ли онова малко пойно птиче от миналата зима? Момичето, което те цапна по главата?

Панел замръзна на мястото си и погледна приятеля си с искрящи от гняв очи. Ръцете го засърбяха да докосне грозния белег на челото си. След онази нощ в дома на Клариса той страдаше от силно главоболие. Макар че беше измъчвал до смърт няколко души от града, никой не можа да му каже къде е изчезнала вещицата. Всеки път, когато болката се забиваше в главата му като нажежена игла, той се кълнеше, че ще намери злосторницата и ще я осъди да гори на кладата.

— Къде е тя? — попита дрезгаво той.

Джон се изсмя доволно.

— В голямата зала. На всичкото отгоре е бременна. Пътува с едно хубаво момче и двамата пеят така сладкогласно, че просто не ти се вярва.

— Още ли продължават да пеят? А аз си мислех, че всички са заспали.

— Разбира се, че са заспали. Аз обаче отбелязах мястото, където нощуват птичката и придружителят й.

Панел остана за момент неподвижен, обмисляйки следващата си стъпка. Когато влезе в града с приятелите си, за да намери Клариса, и тримата бяха пияни и не можаха да се справят със задачата си. Тази грешка не биваше да се повтаря.

— Дали някой ще й се притече на помощ, ако се развика? — попита замислено той.

— Повечето гости са пияни и хъркат толкова силно, че дори ако избухне буре с барут, няма да се чуе.

Панел погледна старата, обрулена от дъждовете и бурите кула.

— Има ли затвор в замъка? Или поне място, където държат престъпниците, преди да ги предадат на палача?

— Защо да чакаме толкова дълго? Ще я вържем за един кол и на разсъмване ще я изгорим.