Фиона реагира първа. Втурна се от дясната страна на тъмнокосия мъж, за да си проправи път към вратата.
— Мини отляво, Клариса — извика тя. — Той не може да ни нападне едновременно.
Клариса я послуша и се втурна наляво. Мъжът въртеше глава като побеснял бик, за да държи под око и двете жени. Жалният стон на Панел го накара да се втурне към приятеля си. В същия момент Клариса се затича към стълбата и мъжът се принуди да отстъпи назад, за да им препречи пътя.
— Триста дяволи! — изрева Панел и разтърси глава, за да прогони замайването. — Ще ми платиш за това, Фиона — изсъска ядно той. — Не я пускай, Джон. И двете са вещици. Денят, в който е била създадена жената, е нещастие за мъжете.
— Ти изобщо нямаш представа какво значи да си жена — отговори подигравателно Фиона. — Нито една жена, която струва нещо, не би те допуснала близо до себе си.
Панел се надигна залитайки и огледа недоволно изцапания си жакет. Изведнъж се разсмя тържествуващо и погледна втренчено Фиона. В погледа му светна злобна радост.
— Вчера, докато яздех насам, минах покрай лагера на Майлс Аскот. — Той се ухили зарадвано, като видя как Фиона се скова цялата при произнасянето на името Аскот. — Питам се дали Майлс би приел красива гостенка като теб… Чух, че толкова побеснял от смъртта на сестра си, та брат му трябвало да го изпрати на някакъв далечен остров, за да не избие цялото семейство Чатауърт.
— Брат ми ще го стъпче като въшка — отговори презрително Фиона. — Онези Аскотови…
— Пощади ме с премъдростите си, Фиона. Нима не знаеш, че Роджър Чатауърт е нападнал Стивън Аскот в гръб?
Фиона се хвърли върху него, готова да му издере очите, и Панел едва успя да се отдръпне.
— Чувал съм, че Майлс много обича жените и вече има поне дузина копелета. Сигурно ще му хареса да прибере в харема си и една красива девствена принцеса като Фиона Чатауърт, за да й направи поредното бебе.
— По-скоро бих умряла — отговори сериозно Фиона.
— И какво от това? Ще оставя Майлс да се разправя с теб. Искаше ми се аз да го направя, но първо трябва да свърша с онази там. — Той хвърли зъл поглед към Клариса, която не смееше да се помръдне. Мечът на Джон беше опрян в гърба й.
— И как ще ме измъкнеш от замъка? — попита с усмивка Фиона. — Да не мислиш, че ще ме завлечеш за косата през цялата зала и гостите на сватбата ще стоят и ще гледат?
Панел я погледна замислено, после обходи с поглед просторното подземие. Очевидно намери онова, което търсеше, защото на лицето му изгря доволна усмивка.
— Сигурен съм, че Майлс с удоволствие ще изпълни ролята на Цезар.
Фиона го погледна недоумяващо. Панел стисна болезнено ръката й и я изви на гърба.
— Джон, ти внимавай за другата, а аз ще се погрижа за Фиона. Главата ме боли и нямам сила да се разправям и с двете.
— Внимавай, Панел — проговори предупредително Фиона. — Ако ми сториш зло, ще загубиш главата си.
— Нали ти казах, че ще те пратя на Майлс! Аскотови започнаха много да си вирят носа и получиха повече богатства, отколкото заслужават. За мен ще бъде удоволствие да ги сваля от пиедестала, на който са се поставили, и да видя как кралят отнема земите им. Сигурно и за мен ще има нещо.
— Никога! — изкрещя гневно Клариса. — Вие сте само едно гадно влечуго и никога няма да успеете да победите и най-слабия Аскот!
Мощният й глас отекна в ниския таван и всички се разтрепериха. Фиона спря да се брани и погледна замислено Клариса. В погледа на Панел блесна хитра пресметливост. Джон я блъсна с меча си и тя политна напред.
— Чух, че Рейн Аскот се е оттеглил в някаква гора и предвожда разбойническа банда.
— Трябва да проверим какво се крие зад този изблик на гняв — промърмори Панел и стисна още по-силно ръката на Фиона. — Първо обаче ще се разправя с малката принцеса. — Той грабна едно въже и завърза ръцете й а гърба.
— Внимавай какво правиш — предупреди го още веднъж Фиона. — Не се отнасяй с мен като с крепостна.
— Млъкни най-после! — изсъска Панел и я удари с юмрук по рамото. След като върза ръцете й, той я хвърли върху чувалите с жито и завърза и краката й. После отряза парче от копринената й рокля.
— Ще ми подариш ли една целувка, Фиона? — попита подигравателно той и поднесе парцала към устните й. — Само една, преди да те отнесат при Майлс Аскот?
— По-скоро ще те пратя в ада.
— Сигурен съм, че ти ще се озовеш там преди мен. Но може би Майлс Аскот ще успее да пооглади острия ти език.
Преди Фиона да е успяла да отговори, той натъпка парцала в устата й.