— Така ми харесваш повече.
— Какво ще правиш с нея? — осведоми се разтревожено Джон. — Не можем да я пренесем през залата вързана и с парцал в устата.
Панел отиде в далечния край на помещението и вдигна мръсен, прояден от молци килим, изтърси го, защото беше целият в прах, и го разстла на пода.
— Ще я увием в килима и ще я изнесем от замъка, без никой да разбере.
Клариса видя как очите на Фиона се разшириха от страх и потърси начин да я успокои. Беше сигурна, че Майлс Аскот няма да й стори зло. По-добре при него, отколкото при коварния Панел.
— Не се бой, Фиона — проговори високо тя. — При Майлс ще бъдеш на сигурно място.
Мъжете отново я погледнаха подозрително, но тя не виждаше нищо, освен Фиона. Приятелката й имаше нужда от утеха.
Панел сложи Фиона върху килима и я уви добре, за да не се вижда нищо.
— Може ли да диша? — попита уплашено Клариса.
— Какво ме е грижа? — изфуча Панел. — Ако умре, устата й ще млъкне завинаги. Освен това съм сигурен, че когато Майлс свърши с нея, няма да си спомня дори името ми.
— Майлс няма да й стори зло — отговори възбудено Клариса. — Той е добър и мил като братята си.
Панел избухна в луд смях.
— Никога не съм виждал човек, който може да се мери с Майлс. Когато побеснее от гняв, никой не смее да му се изпречи на пътя. Щом разбере, че Фиона е сестра на Роджър Чатауърт… Завиждам му, че ще бъде първият мъж на Фиона, и в същото време го съжалявам. Той е достатъчно глупав, за да не се съобрази с реакцията на Роджър. Когато лорд Чатауърт узнае, че Майлс Аскот е обезчестил милата му малка сестричка, ще настане истински ад. Кралят ще лиши Аскотови от земите им и ще ги раздаде на хората, които са му направили услуга. Разбира се, аз ще бъда до него, за да получа най-доброто парче от баницата.
— Вие сте мръсник и подлец! Най-отвратителното същество, което съм виждала някога!
Панел замахна и я зашлеви с такава сила през лицето, че от устата й потече кръв.
— Не забравяй, че си само една проста гражданка, докато аз съм благородник. Аз стоя много по-високо от теб и не желая да те слушам. Кой те е научил да се държиш така нагло? Да не би да е Рейн Аскот? Този мъж си мисли, че може да реформира цяла Англия. Скрил се е в гората, занемарил е собствеността си и се залъгва с отдавна изчезнали идеали като рицарска чест и благородство, докато хората от неговото съсловие богатеят и се забавляват.
Клариса изтри кръвта от устата си и отговори презрително:
— Рейн струва повече от стотина като вас.
— Защо го наричаш Рейн? Защо не „лорд Рейн“? Да не би копелето, което носиш в корема си, да е негово? Това ли те накара да мислиш, че си се изравнила с мен и имаш право да ме презираш? Почакай само още малко, вещице! Когато пламъците плъзнат по тялото ти, сигурно ще забравиш името Аскот и ще пищиш за милост. Ела тук, Джон! — нареди остро той. — Отнеси Фиона. Предай я на Майлс Аскот и почакай, за да видиш какво ще прави с нея. Чуй ме добре, приятелче — продължи предупредително той. — Цяла Англия знае, че Фиона е непорочна девица. Държа да я отведеш чиста и невинна пред Майлс Аскот. Гневът на Роджър Чатауърт трябва да се излее върху главите на Аскотови, а не върху моята. Ясно ли се изразих?
Джон го изгледа безсрамно и натовари на рамото си килима, в който беше увита Фиона.
— Аскот ще я получи в най-добро състояние.
— Той трябва да забрави, че има насреща си високопоставена дама, чуваш ли! Разкъсай дрехите й, за да накараш кръвта му да закипи от желание.
Джон се ухили широко и махна с ръка за сбогом. Панел пристъпи към Клариса.
— Какво искате от мен? — попита плахо тя и се отдръпна назад. — Нищо не съм ви сторила.
Мъжът изгледа напълнялото й тяло с искрящи от гняв очи.
— Дала си на друг мъж онова, което трябваше да принадлежи на мен. — Той я сграбчи за рамото и притисна в ребрата й малка кама. — Хайде, тръгвай, какво чакаш? Ще минем през залата и ще отидем в обора. Ако само гъкнеш, ще усетиш желязото в сърцето си.
Клариса разбра, че няма избор, освен да му се подчини. Голямата зала гъмжеше от гости, но никой не обърна внимание на Панел и момичето от простолюдието. Мъжете се опитваха да се отърсят от махмурлука си и разтъркваха недоволно сините петна, оставени по телата им от столовете и масите, по които бяха спали.
Клариса потърси с поглед Джослин, но не го откри никъде. Всеки път, когато правеше опит да обърне глава, усещаше ножа на Панел да се забива болезнено в ребрата й. Може би Джослин не беше забелязал изчезването й. Може би беше отишъл при някоя жена и още не знаеше, че Фиона не е успяла да я освободи. Въпреки че бяха много близки, двамата уважаваха личния си живот и не си задаваха въпроси, макар че понякога не се виждаха по цял ден. Щом излязоха навън, Панел я блъсна към оборите и изрева на един слуга да оседлае коня му. Хвърли Клариса на седлото, намести се зад нея и препусна в бърз галоп.