Яздиха цял ден и едва на смрачаване спряха пред висока каменна сграда в края на малко градче. Панел я свали от коня, улови здраво ръката й и я поведе към вратата.
Посрещна ги нисък, набит мъж с плешиво теме и огромен корем.
— Защо се забави така дълго, Панел? Какво толкова важно се случи, та трябваше да те чакам до късно вечерта?
— Ето я — отговори кратко Панел и блъсна Клариса в стаята. Тя примигна и огледа уплашено голямото, тъмно помещение, осветено само от няколко свещи, поставени на масата в отсрещния край.
— Какво ме засяга една мръсна бременна жена от простолюдието? Трябваше да си намериш по-приятно забавление от тази… пфу!
— Застани там — заповяда грубо Панел и посочи масата. — Ако кажеш само една дума, ще ти прережа гърлото.
Твърде уморена, за да противоречи, Клариса отиде до масата и се свлече на пода пред празната камина.
— Дължиш ми обяснение — продължи сърдито дебелият мъж.
— Защо ме посрещаш така, чичо? Няма ли да ми кажеш добре дошъл и да ми предложиш чаша вино?
— Ще те нагостя само ако онова, което ми кажеш, заслужи одобрението ми.
Панел седна на един стол пред масата и се загледа в трепкащите пламъчета на свещите. Чичо му не беше беден, но купуваше само най евтините свещи, защото през последните три години не правеше нищо друго, освен да чака смъртта си.
— Какви чувства храниш към Рейн Аскот? — попита тихо той и проследи внимателно как лицето на чичо му, което беше мъртвешки бледо, пламна в пурпурна червенина.
— Как смееш да произнасяш името на този мъж в собствената ми къща? — изхриптя мъжът. Преди три години Рейн беше убил на турнир единственото дете на Робърт Дигс. Макар че младият мъж се бе опитал да убие Рейн, вместо само да го свали от коня, макар че същия ден бе пронизал с копието си един от участниците в турнира и беше нанесъл сериозни рани на няколко други, копието на Рейн Аскот го изпрати на оня свят.
— Знаех си, че ти го мразиш не по-малко от мен — отбеляза доволно Панел. — Намерих начин да му отмъстим.
— Как ще го доведеш тук? Той се крие в гората и даже кралят не е в състояние да го измъкне оттам.
— Защото добрият крал Хенри няма стръвта, с която разполагам аз.
— Не! — изпищя Клариса и скочи от мястото си.
— Виждаш ли? — попита през смях Панел. — Тя е готова да защитава любовника си до последния си дъх. Предполагам, че детето, което носи в корема си, е негово.
Клариса издържа на погледа му, без да трепне. Ако не бе направила опит да успокои Фиона, Панел никога нямаше да узнае за връзката й с Рейн Аскот. Не, тя не можеше да постъпи другояче, Фиона искаше да я спаси.
— Разкажи ми историята от самото начало, Панел — нареди строго Робърт Дигс.
Панел описа накратко първата си среща с Клариса, като подчерта, че тя се е опитала да го омагьоса с гласа си. Разказа как отишъл при нея и тя изведнъж изчезнала. По-късно, когато я потърсил в дома й, тя го нападнала като фурия и му оставила белег на главата.
— Нима едно толкова дребно същество би могло да ми остави такъв белег, ако не беше подпомагано от дявола?
Робърт се усмихна иронично и отговори:
— По-скоро съм готов да приема, че те е надхитрила.
— Тя е вещица, казвам ти!
Робърт махна презрително с ръка.
— Всички жени са вещици, макар и само да известна степен. Какво общо има това момиче с Рейн Аскот?
— Мисля, че е прекарала последните месеци в лагера му. Детето, което носи в утробата си, вероятно е от него. Ако го уведомим, че смятаме да я изгорим на кладата като вещица, той ще побърза да й се притече на помощ. Ще му устроим добро посрещане. Рейн Аскот ще бъде за теб, а момичето за мен. Ще си поделим наградата, която дава кралят.
— Спри за малко, момче — прекъсна го Робърт. — Я погледни тази хлапачка. Наистина ли искаш да я използваш като примамка? Рейн Аскот може да има всяка жена, която пожелае. Вярно е, че в гората няма голям избор и че детето, което расте в утробата й, вероятно е негово, но не съм сигурен, че той ще рискува живота си, за да й дойде на помощ. Също така не мога да разбера защо си загубил толкова време да търсиш такава грозна и мършава девойка. Та тя няма нито гърди, нито бедра, да не говорим за лицето й!
Панел хвърли пренебрежителен поглед към чичо си, после се обърна към Клариса.
— Пей! — заповяда той.
— Няма да пея — отговори спокойно тя. — Вие и без това ще ми убиете, защо да ви се подчинявам?
— Защото ще умреш — отговори иронично мъжът. — Май не ти е все едно дали ще умреш преди или след раждането на детето си, нали? Ако откажеш да ми се подчиняваш, детето ти ще умре заедно с теб. Ако ме послушаш, ще почакам да го родиш и тогава ще те изгоря. Хайде, пей за живота на детето си!