Клариса седеше мълчаливо в залата и слушаше как тези чужди хора решават съдбата й, как коват интриги и планове, как се смеят и спорят. След като я осъдиха, тя бе натоварена на една каруца, за да я прекарат през целия град, на който не знаеше дори името. Един мъж вървеше пред каруцата и обявяваше с висок глас, че тя е вещица и ще бъде изгорена.
Клариса имаше чувството, че всичко това става с друга жена, не с нея. Тя седеше на сламата и наблюдаваше безучастно хората, които се кръстеха страхливо и се обръщаха настрана, защото поверието казваше, че вещиците имат зъл поглед и човек може да умре от него. По-смелите я замеряха с отпадъци и буци кал. Много й се искаше да се изправи и да обясни на хората, че онова, което ставаше с нея, е не заради злата й сила, а заради алчността на хората, които и без това имаха много пари. Ала като видя страхливите лица на бедните, мръсни и болни граждани, тя разбра, че никой нямаше да я чуе. Те бяха живели стотици години по този начин и тя не можеше да промени мисленето им само за няколко минути.
В края на процесията я завлякоха в руините на стар каменен замък, от който беше останала само кулата, и я затвориха в една стаичка. След няколко часа й донесоха кана с вода и Клариса се постара да измие мръсотията от лицето и тялото си.
Там я държаха още няколко дни. Около кулата постоянно обикаляха стражи, на върха също имаше пост. Нощем гражданите се събираха около кулата и започваха да пеят и танцуват, за да прогонят злия дух и да се предпазят от силата му. Клариса седеше в средата на стаичката си и се опитваше да се вслушва в музиката, която гърмеше в главата й. Знаеше, че съдиите отлагат изгарянето й, за да са сигурни, че Рейн ще й се притече на помощ. Тя се молеше пламенно Рейн да си остане в гората или поне да разбере, че искат да го примамят в капан. Дано Бог му отвореше очите! Съдиите й и Панел бяха прави — Рейн не можеше да разчита на помощта на рицарите си. Панел беше заповядал на войниците си да заемат цялото пространство северно от замъка на Рейн, за да му попречи да потърси помощ.
Клариса седеше на ниското столче и мислеше за мъжете в лагера на Рейн, които бяха жалки войници и предпочитаха да мързелуват, вместо да се упражняват в бойното изкуство. Освен това я мразеха и сигурно щяха да откажат да тръгнат на бой, за да я защитят.
— Моля те, Господи! — плачеше тя. — Направи така, че Рейн да не дойде сам! Ако дойде, запази го жив, Господи, и се погрижи мъжете да се бият добре.
На деветия ден преди зазоряване в стаята й влезе дебела, воняща старица и й подаде бяла ленена риза, която трябваше да облече за изгарянето. Клариса се подчини безропотно и навлече безформената дреха. Докато траеше процесът, тя се молеше на съдиите да пощадят живота на детето й, но те само я гледаха неразбиращо, сякаш тя не беше обвиняемата, а вещ без всякаква стойност. Един от съдиите каза на Панел да я накара да млъкне и той й зашлеви силна плесница. Каквото и да им кажеше, те просто не я чуваха. Бяха решени да я изгорят на кладата, за да примамят Рейн в клопката, и не се стряскаха, че ще погубят живота на едно невинно дете. Панел дори твърдеше, че първо ще хванат Рейн и ще го държат вързан, докато Клариса гори в пламъците.
Тя вирна гордо брадичка и слезе по витата стълба. Старицата я следваше по петите, метнала на ръката си роклята й — награда за риска, който беше поела да влезе в стаята на вещицата.
Клариса събра всички сили, които й бяха останали, и накара краката си да й се подчиняват. Свещеникът я чакаше в края на стълбата, за да я изповяда. Тя му заяви решително, че не е вещица и не носи в себе си изчадието на дявола, но той само я изгледа недоверчиво, помаза я набързо и я изпрати по пътя към ешафода.
Сигурно изглеждам странно, каза си с отсъстващ вид Клариса. Една толкова дребна и слаба жена като мен върви съпроводена от половин дузина силни, тежко въоръжени мъже: един вървеше напред, вторият маршируваше отзад, от двете й страни по още двама. Дрънченето на ризниците им заглушаваше биенето на сърцето й. Тя устреми очи към дъсчената платформа и неволно закрачи по-бавно. Високият кол се издигаше застрашително към небето, около него бяха струпани сухи клони и треви.
Тълпата се развика зарадвано и проследи с жадни очи отиването й към ешафода. Всички очакваха с нетърпение жестокото зрелище. Изгарянето на вещици беше рядкост по това време.