— Ако знаеш как ми се иска да те просна на коленете си и да те напердаша! — проговори бавно той.
Клариса се опита да говори, но възпаленото гърло отказа да й се подчинява. Очите й се напълниха със сълзи.
Рейн я погледна слисано, после на бузите му затрептяха трапчинките.
— Димът ти е отнел гласа?
Тя кимна и го погледна сърдито. Рейн избухна в смях.
— Прекрасно! Това е най-добрата новина, която съм чувал от месеци насам. Когато свършим работата, за която сме дошли тук, ще ти кажа някои неща и този път ще ме изслушаш, без да противоречиш. — Той улови ръката й и я потегли към малката порта в стената. Зад нея се намираше висок, дълбоко вграден портал, който очевидно беше част от параклис. Рейн отвори тежката врата и я бутна във вътрешността на параклиса. Пред олтара бяха застанали Джослин и един едър строен мъж, непознат за Клариса.
— Ти с бронята ли смяташ да го направиш? — попита весело непознатият и огледа любопитно Клариса.
— Ако отида да се преоблека, тя непременно ще избяга. Носиш ли пръстена, Гевин?
Клариса зяпна смаяно. Значи това беше най-големият брат на Рейн, на когото беше писала, за да го помоли за помощ, когато трябваше да укроти гнева на Рейн срещу Роджър Чатауърт! Тя се загледа любопитно в представителния мъж и смаяно установи, че по фигура той изобщо не прилича на Рейн и че нейният Рейн е много по-красив. Потънала в мислите си, тя не обърна внимание на свещеника, който застана пред олтара и заговори тържествено.
— Слушай свещеника, Клариса — заповяда строго Рейн и Гевин се закашля, за да прикрие смеха си.
Клариса изгледа смаяно мъжете, които я заобикаляха. В очите на Джос имаше радост и смях, зениците на Рейн се бяха свили от трудно овладения гняв, а Гевин наблюдаваше сцената с развеселена толерантност. Свещеникът я гледаше и чакаше търпеливо отговора й.
— Клариса! — изрева гневно Рейн. — Знам, че не можеш да говориш, но поне кимни с глава, разбира се, само в случай че искаш да ми станеш жена. Кой знае, може би пак ще предпочетеш Джослин… както направи преди няколко месеца.
— Да стана твоя жена? — проговори едва чуто тя.
— За Бога, Рейн! Прощавайте, отче — намеси се бързо Гевин. — Имай малко милост към бедното дете. Не виждаш ли, че е в шок? Само преди час щяха да я изгорят на кладата, а сега я доведоха в манастира, за да я венчаят. Трябват й поне няколко минути, за да осъзнае какво става.
— Откога си толкова добре осведомен за чувствата на жените? — попита враждебно Рейн. — Не помниш ли как остави Джудит само ден след венчавката ви? Ако не си бях счупил крака, тя щеше да живее сам сама в онази огромна къща.
— Ако не беше ти, тя щеше да се върне при мен много по-бързо. Но така…
— Млъкнете! — извика през смях Джослин и бързо отстъпи крачка назад, защото братята Аскот бяха готови да се съюзят срещу него. Пое дълбоко въздух и продължи: — Клариса гледаше само лорд Гевин, затова не съм сигурен, че е разбрала какво се иска от нея. Опитайте се да й обясните просто и ясно какво става тук, за да може да отговори правилно на въпросите, които й задава свещеникът. Нищо, че е загубила гласа си.
Клариса най-после проумя за какво я бяха довели в манастира и едва не припадна. Опита се да вдиша дълбоко и усети, че не й достига въздух. Очите й се разшириха от смайване и долната й челюст увисна.
— Видя ли! — засмя се Гевин. — Малката е ужасена от онова, което й предстои.
Рейн погледна несигурно Клариса. И той не знаеше какво изразява физиономията и.
— Тя носи моето дете под сърцето си. Длъжна е да се ожени за мен — заяви мрачно той.
Клариса се опита да каже нещо, но като не успя, изсъска сърдито и потърси някакъв инструмент, за да привлече вниманието му върху себе си. Той не я помоли да стане негова съпруга, не й позволи сладкото удоволствие да се хвърли на гърдите му и да му каже колко много го обича, а стоеше до нея мрачен и сърдит и изискваше желанията му да се изпълняват безпрекословно.
— Искаш ли да ти заема меча си? — попита Гевин, който се превиваше от смях. — О, Рейн, ти си глупак! — извика той и удари брат си по рамото. Стоманата иззвънтя застрашително, но Рейн не се помръдна. — Ще има да патиш с тази жена. Джудит ще се влюби веднага в новата си етърва. Много обича, когато младите съпруги гледат мъжете си така, сякаш всеки момент са готови да забият камата си в гърдите им. Това ще я утеши, че не е съвсем сама на света.
Рейн изобщо не се обърна към брат си и Клариса усети, че тук става въпрос за някакъв стар спор между двамата. Никога в живота си не беше съжалявала толкова силно за мощния си глас. Знаеше, че само с гласа си може да принуди Рейн да я погледне.