Клариса мълчаливо го посочи с пръст и Рейн я изгледа недоумяващо.
— Аз също прекарвах по-голямата част от времето си в бойни упражнения, ако това е, което искаш да кажеш. Опитвах се да се изтощя до смърт, за да забравя как те заварих в прегръдката на Джос.
Клариса присви очи и използва двете си ръце, за да изобрази голям свод над гърдите си.
— Аха, разбрах. Имаш предвид Бланш, нали? — ухили се Рейн и Клариса изсъска злобно в знак на потвърждение. — Трябваше да я взема в леглото си, за да ти отмъстя, но не го направих. След теб не бях в състояние да пожелая друга жена. Проклета да си, Клариса Аскот! Ти като че ли се радваш на неспособността ми. Знаеш ли колко ми беше зле, когато ме изостави?
Клариса посочи сърцето си и в очите й пламна дива любов.
Рейн извърна глава и продължи дрезгаво:
— Когато Джос се върна в лагера, едва не го убих. Първо отказах да го приема, стражите също отказаха да го пуснат, но той познава всяко дърво в гората и успя да се промъкне до шатрата ми. Една нощ, когато бях пил доста и се събудих с натежала глава, той седеше на столчето до леглото ми. Мина известно време, преди да пожелая да го изслушам.
Клариса разбра по гласа му, че положението е било много по-сериозно, и извъртя очи.
— Мога да те уверя, че главата ме болеше адски и ме заболя още повече, когато узнах, че Панел те е заловил и възнамерява да ме хване в капан.
Клариса, която седеше до коритото, извади ръката си и я протегна към него. Той беше само с препаска на слабините си. Много искаше да му благодари, че е рискувал живота си за нея.
— Клариса — проговори меко Рейн и коленичи пред нея, — все още ли не проумяваш, че те обичам? За мен беше съвсем естествено да дойда на помощ.
Тя се опита да му разкаже с мимика и жестове какъв страх беше преживяла заради тънките сметки на Панел.
— Какво? — попита Рейн и бързо се изправи. — Нима си мислеше, че не знам нищо за капана му? — Обидата му беше видна. — Да не мислиш, че глупак като Панел би могъл да улови в капана си един Аскот? — Той захвърли препаската и влезе в коритото. — В деня, когато един мръсен негодник като него… Клариса, ти наистина ли мислеше, че Панел…?
Тя вдигна ръце към небето и се поклони пред него с добре изиграно смирение.
— Е, може би ще ти простя и това. Ти нямаш представа от какво тесто е замесен един истински мъж. Знам, че според теб всички благородници са глупаци.
Този път обидата й беше примесена с гняв. С това „теб“ Рейн имаше предвид всички хора от нейната класа, простия народ, който вярваше във вещици и в добротата на краля. Хората, които вярваха, че съдебните дела се водят справедливо и почтено, и в още много други глупости. Тя плесна с ръка във водата и опръска лицето му. Рейн сграбчи китката й.
— Какво означава това? Току-що ти простих, че ме напусна, спасих детето ти от огъня и се ожених за теб, а ти дори не си ми благодарна.
О, Господи, защо, защо не можеше да говори! Щеше да даде воля на гласа си и да проглуши ушите му с обясненията си. Ала не можеше да му каже, че го е напуснала само защото е искала той да се опази от гнева на краля, че огънят на кладата я заплашваше само защото носеше неговото дете под сърцето си. А що се отнася до венчавката, той я беше направил своя съпруга само заради чувството си за рицарска чест.
— Не ми харесват мислите ти — изрече тихо Рейн и я привлече към себе си. — Когато казах на Гевин, че ще ми бъдеш благодарна за онова, което правя за теб, той ми се изсмя. Каза ми още, че жените никога не реагират така, както би трябвало. Искам да кажа логично. Какво пак съм направил, та ми се сърдиш?
Клариса стисна ръце в юмруци и заплаши да му счупи носа.
— Слушай, момиче, не подлагай на изпитание търпението ми! Не можеш ли да проявиш поне малко любезност? Знаеш ли какви ужасни дни прекарах? Трябваше да се изкатеря по стената на кулата посред нощ, да убия поста на покрива и да си сложа бронята му, и всичко това съвсем тихо, за да не ме забележат другите пазачи.