— Доста груба материя, нали? — попита весело той. — Готова ли си, Клариса?
Преди тя да е успяла да отговори, ездачите вече препускаха по полето с темпо, на което тя всъщност би трябвало вече да е свикнала след близостта си с Рейн. Онова, което я учуди най-много, беше начинът, по който се отнасяха към нея рицарите на Гевин. Те се осведомяваха постоянно дали дамата се чувства добре и не се ли е уморила. Когато спряха, за да се нахранят и да напоят конете, един от младите рицари й донесе букетче цветя. Приятелят му разстла наметката си и грижливо я настани да седне. Никой не обърна внимание, че подплатената с кожи наметка беше с много по-добро качество от грубата, мръсна и измачкана ленена риза на новата лейди.
Клариса погледна недоверчиво към Рейн и забеляза, че обноските на рицарите изобщо не го тревожеха. Друг млад мъж я попита дали ще му позволи да й посвири на лютня, а когато още трима се наредиха пред нея и запяха, Рейн ги изгледа със смръщено чело, защото не умееха да пеят добре. Клариса ги изслуша и кимна с благосклонна усмивка. Не можеше да се сърди на тези учтиви и внимателни мъже, че не умеят да пеят.
Когато я вдигна отново на коня си, Рейн обясни с усмивка:
— Те изпробват рицарските си качества пред непознатата дама. Надявам се, че ще можеш да ги изтърпиш.
Да ги изтърпя! — каза си недоволно тя, когато отново препуснаха напред. Имаше чувството, че е попаднала в рая, а надали имаше човек, който да не може да живее в рая.
Прекараха нощта в една крайпътна гостилница и Клариса започна да се срамува от облеклото си. Гостилничарят посрещна Рейн и двадесетината му придружители, облечени в скъпоценни зеленозлатни одежди, с преувеличена учтивост и се разтопи от любезности. Поднесоха им такава разкошна вечеря, че Клариса зяпна смаяно.
— Ще позволиш ли на рицарите да седнат на масата с теб? — попита учтиво Рейн.
Клариса го погледна изумено. Трябваше й доста време, за да разбере, че красивите млади мъже молят за позволение да вечерят заедно с нея. Тя се усмихна широко и направи царствен жест с ръка.
Рицарите се хранеха с такива изискани маниери, че тя внимаваше много какво прави с приборите си. Докато вечеряха, те й предлагаха най-вкусните парченца месо и най-сочните плодове. Един от младежите й обели ябълка, нареди парченцата на чинията и я попита вкусна ли е вечерята.
Всички изразяваха съчувствието си за загубата на гласа й, което накара Рейн да се засмее и да им заяви, че са лишени от страхотно преживяване. Знаел, че нямало да повярват в думите му, но щом жена му си възвърнела гласа, щели да видят звезди по пладне. Клариса се изчерви и го изгледа укорно.
В стаята им ги очакваше огромно меко легло, покрито със снежнобял лен, и Клариса веднага се пъхна под топлата завивка. Рейн се присъедини към нея, притисна я до гърдите си и сложи ръка на корема й. Бебето го изрита и той избухна в доволен смях.
— Силно хлапе — промърмори с уважение той. — На кого ли ще прилича?
На сутринта гостилничарят почука на вратата им и донесе прясно опечен хляб и горещо вино. На таблата беше положен и букет от двадесет червени рози, подарък от рицарите на Гевин.
— Това е работа на Джудит — обясни весело Рейн, който тъкмо се обличаше. — Момчетата са влюбени в нея и се надпреварват да й служат. По всичко личи, че ти също си завладяла сърцата им.
Клариса поклати глава и се опита да му обясни, че те й оказват внимание само защото е станала член на семейство Аскот.
Рейн се засмя и я целуна по върха на носа.
— Мисля, че всички мъже се влюбват в жени, които не умеят да говорят.
Клариса сграбчи една възглавница и я хвърли по главата му.
— Така ли дамата проявява внимание към верния си рицар? — подразни я весело той.
Въпреки че това беше шега, Клариса през целия ден не престана да размишлява над думите му. Тя не беше дама и не знаеше как да се държи като такава. Как щеше да застане пред лейди Джудит Аскот в тази мръсна, овъглена, безформена бяла риза?
— Какво ти става, скъпа? — попита меко Рейн. — Наистина ли виждам в очите ти сълзи?
Тя се опита да се усмихне и му показа, че в окото й е влязла прашинка и че бързо ще се оправи. След това се изправи на седлото и вирна упорито крехката си брадичка, ала когато видя насреща си замъка на семейство Аскот, й се дощя да обърне коня си и да избяга.
Масивната каменна крепост, построена преди няколко столетия, изглеждаше много по-величествена и страшна, отколкото си я беше представяла. Когато наближиха, тя се сви на седлото, защото старите каменни стени буквално я смазваха.