Рейн я поведе към задната порта, защото искаше да запази пристигането си в тайна. Пътеката към задната врата беше обкръжена от високи каменни стени и докато яздеха между тях, мъжете, които стояха на пост по стените, радостно поздравяваха Рейн с добре дошъл. Той им отвръщаше весело и очевидно се познаваше много добре с тях. Изведнъж мъжът, когото познаваше Клариса, изчезна и бе заместен от някакъв чужденец. Мъжете, които му се подчиняваха безпрекословно, огромният замък, в който се беше родил — всичко това изглеждаше много по-близо до него, отколкото лагерът на отлъчените с порутените си колиби.
Рицарите влязоха в двора на замъка и Клариса се учуди още повече, като видя красивите сгради с много прозорци. В малкото замъци, където беше пяла с Джослин, хората живееха във високите кули, а те бяха толкова неудобни жилища, че все повече благородници се отказваха от старите си крепости.
Едва спряха, когато от близката градина, обградена с ниска стена, изскочи зашеметяващо красива жена, облечена в рокля от блестяща червена коприна.
— Рейн! — извика зарадвано тя и разтвори ръце.
Тя не може да пее, каза си Клариса, за да си вдъхне поне малко смелост, и проследи как мъжът й скочи от коня и се хвърли в прегръдката на жената.
— Как си, Джудит? — попита с широка усмивка Рейн, вдигна я на ръце и я завъртя в кръг. Целувката му беше твърде страстна, за да бъде братска. Клариса се намръщи и извърна глава.
— Милейди — проговори един от учтивите млади рицари, — ще позволите ли да ви помогна?
Клариса изгледа остро Рейн и Джудит и се смъкна тежко от седлото.
— Къде е тя, Рейн? — попита Джудит. — Посланието ти беше толкова объркано, че не разбрахме почти нищо. Наистина ли жена ти е щяла да бъде изгорена на клада?
— Точно така. Спасих я в последния момент. — Гласът му издаваше гордост. Без да изпуска ръката на Джудит, той закрачи към Клариса и сложи ръка на рамото й. — Това е Клариса, а този ангел е жената на недостойния ми брат.
Клариса кимна и очите й се разшириха от изненада. Никога не беше виждала толкова красива жена: златни очи, кестеняви коси, които падаха на разкошни вълни под обшитото с перли боне, крехка, но добре закръглена фигура.
Джудит издърпа ръката си и се обърна любезно към новата си снаха.
— Сигурно си уморена. Ела с мен, ще заповядам да ти приготвят банята. — Тя взе ръката на Клариса в своята и закрачи бързо към къщата.
— Забравих нещо, Джудит! — извика подире й Рейн. — В огъня на кладата Клариса загуби гласа си.
Клариса усети как снаха й се скова и разбра, че причината е безумството на Рейн. Как бе посмял да се ожени за такава като нея! Очите й се напълниха със сълзи и тя сведе глава, за да ги скрие.
— Уморена си — повтори съчувствено Джудит, но гласът й беше доста остър.
Клариса нямаше време да разгледа къщата, защото Джудит веднага я поведе нагоре по стълбата и я бутна в едно грамадно помещение, облицовано с дърво. Цялата къща на Клариса в Моретон щеше да се побере четири пъти в него.
Тежките стъпки по стълбата накараха Джудит да се обърне. Рейн застана на прага и се ухили доволно.
— Тя е хубава, нали? — попита той и погледна нежно Клариса. — Много съжалявам, че загуби гласа си, но съм сигурен, че скоро ще се оправи.
— Не си въобразявай, че си направил кой знае какво — отговори сърдито Джудит и отведе Клариса до едно кресло.
— Какво искаш да кажеш? — погледна я слисано Рейн. — Аз я спасих от ужасна смърт!
— А успя ли да я опазиш от коварството на Панел? Онзи негодник я е използвал за примамка, за да те хване в капана, Рейн! — Тя го погледна пронизващо и продължи малко по-спокойно: — Мисля, че е най-добре да я оставиш малко сама. Съмнявам се, че сладката ти малка жена би желала да чуе какво имам да ти кажа.
— Сладка! — изпухтя Рейн. — Защо си ми сърдита, Джудит? — попита обидено той.
— Защото поставяш на изпитание търпението ми, братко. Клариса, гладна ли си?
— Виж какво, Джудит, ако имаш да ми кажеш нещо, кажи го веднага!
— Много добре. Хайде да излезем от стаята. Жена ти има нужда от спокойствие.
Клариса започна да проумява каква сцена се разиграваше пред очите й. Тя улови ръката на снаха си и я помоли с очи да говори пред нея. Тя също имаше да каже много неща на Рейн, но не можеше и Джудит щеше да свърши тази работа вместо нея.
Джудит й намигна съзаклятнически и отново се обърна към девера си.
— Е, добре. Ще ти кажа онова, което трябва да чуеш. Вие, мъжете — ти и тримата ти братя — смятате, че сте извършили геройство, като сте превели една жена през цяла Англия, без изобщо да се загрижите за сигурността или удобствата й.