— Господи! — простена Рейн, после избухна в смях. Картината беше като жива пред очите му. — И какво е направил милият ни брат?
— Доколкото узнах, мъжете стояли като втрещени и се взирали жадно в голата красавица, докато тя скочила, увила се в някаква кърпа и грабнала от стената бойната брадва, за да се нахвърли върху Майлс.
— Ранен ли е?
— Успял да й отнеме брадвата и изгонил мъжете от шатрата си. Дамата започнала да го обсипва с проклятия, употребявала думи, които накарали дори мъжете да се изчервят от срам, затова сър Гай ги отвел далече от шатрата и им заповядал да си запушат ушите.
— Сигурна съм, че още на следващата сутрин е мъркала като котенце — ухили се Рейн. — Нашето братче знае как да се отнася с жените.
— Нямам представа какво се е случило после. Само след час мъжът, за когото ти говорих, си счупил ръката и бил из пратен обратно в къщата на Майлс.
— Откъде знаеш, че са отишли в Шотландия? — попита недоверчиво Рейн.
— Стигнах до мястото, където Майлс е устроил лагера си, но не намерих никого. Разпитах търговците в околността и узнах, че Майлс и хората му са тръгнали преди повече от седмица. Всички ми казаха, че са ги чули да споменават Шотландия.
— Никой ли не знае защо са отишли там?
— Кой може да ти каже какво става в главата на Майлс? Сигурен съм, че няма да стори зло на момичето, но много се боя, че ще я задържи при себе си, за да накаже Чатауърт.
— Майлс е готов да излезе срещу десет мъже едновременно, но никога няма да използва жена, за да си отмъсти на врага си — възрази сърдито Рейн. — Сигурен съм, че е имал основателна причина да я махне от Англия. Какво мислиш да правиш?
Гевин помълча малко и отговори замислено:
— Ще оставя Майлс в ръцете на Стивън. Нека той се опита да го вразуми. Освен това Алисия има ясен и практичен ум. Може би тя също ще успее да постигне нещо с Майлс.
Рейн се изправи и посегна към хавлията.
— Съмнявам се, че има човек, който е в състояние да повлияе върху милото ни братле, особено когато става въпрос за жена. Ако тя не се е влюбила в него до следващата сутрин, ще е цяло чудо. Тя е първата, която не се е поддала на чара му, и той е видял в поведението й предизвикателство за себе си.
Гевин изпухтя презрително.
— Каквито и причини да има, отвличането на Фиона ще предизвика гнева на краля. Откакто почина синът му, Хенри е напълно променен.
Рейн се изтри с голямата кърпа, излезе от ведрото и изрита с отвращение купчината дрехи, нахвърляни на пода.
— Радвам се, че известно време няма да нося тези дрипи.
— Как мислиш, колко време можеш да останеш?
— Три, най-много четири дни. После ще се върна в лагера.
— Толкова ли са важни за теб онези дрипльовци?
Рейн го погледна замислено.
— Не всички са престъпници. Ако и ти беше принуден да живееш като тях, сигурно щеше да имаш други представи за добро и зло.
— Все едно какъв си, нямаш право да крадеш — отговори убедено Рейн.
— А ти би ли стоял бездеен, ако Джудит и малкият ти син умират от глад? Ако не си ял от два дни и покрай теб мине мъж с количка, натоварена с хляб, ще продължиш ли да настояваш, че кражбата е грях? Няма ли да посегнеш и да откраднеш един, за да утолиш глада си?
— Няма да се караме за тези неща, братко. Знае ли Клариса, че смяташ да се върнеш в гората?
— Не, още не. Не съм сигурен дали трябва да й кажа. Може би ще е по-добре, ако просто се измъкна тайно. Убеден съм, че ще настоява да ме придружи, а аз искам да остане тук, при теб и Джудит. Искам поне малко да поживее в спокойствие и разкош. Тя е имала труден живот, Гевин…
Той вдигна старите си дрехи, хвърли ги в един ъгъл и посегна към кадифения, извезан със сребро жакет, оставен на леглото.
— Какво е това? — попита изведнъж Гевин и се наведе да вземе някакъв предмет, оставен между мръсните дрехи на Рейн. После показа на брат си златния колан.
— Това е лъвският колан на Клариса. Тя го нарича така. Носеше го постоянно и знам, че й е много скъп. Досега не съм открил по него нищо, което да прилича на лъв. По време на съдебния процес са й взели колана и трябваше да убия двама пазачи, за да си го възвърна.
Гевин огледа намръщено колана, после го отнесе до прозореца и го разгледа на светло.
— Изглежда много стар. Откъде ли е?
— Не знам точно. Клариса каза, че коланът се предава от майка на дъщеря и е изработен от родоначалника на семейството й.
— Лъв… — промърмори замислено Гевин. — Нещо в този колан ми се струва познато. Ела с мен в долния салон, ако обичаш.
Рейн се облече бързо и последва брат си на долния етаж. На стената в зимния салон висеше стар, силно избелял килим. Рейн беше толкова свикнал с него, че почти не го забелязваше. Сега си припомни, че килимът е много, много стар.