— Татко често ми е разказвал историята на килима — заговори тихо Гевин. — Ти знаеш ли я? — Рейн поклати глава и брат му продължи: — Изтъкан е по време на владичеството на Едуард I в чест на най-големия рицар на онова столетие, мъж, влязъл в историята с името „Черния лъв“. Погледни, той е възседнал коня си, а тази красива дама е съпругата му. Виж сега какво носи на талията си.
Рейн се вгледа напрегнато в избелялата тъкан. Гевин обичаше да се рови в семейната история, но за него старите случки бяха ужасно скучни. Той беше човек, зает единствено с настоящето, и нямаше време да се занимава с миналите столетия. И сега не откри нищо особено.
Гевин го погледна възмутено.
— Преди известно време видях рисунка на този колан. — Той посочи килима и обясни: — Името на жената, станала съпруга на Черния, имало нещо общо с лъв, затова и той й подарил на сватбата златен колан, на който били изобразени лъв и лъвицата му.
— Да не мислиш, че коланът на Клариса е същият този сватбен подарък? Това означава, че е произведен преди няколко века!
— Погледни колко старинен изглежда — усмихна се Рейн и вдигна колана към светлината. — На някои места е бил скъсан, затова са го вързали с тел. Шарката е почти изчезнала, но доколкото виждам, токите изобразяват лъвове.
— Как ли Клариса се е сдобила с този колан?
Гевин нямаше нужда от обяснения. Вече беше уведомен, че новата му снаха произхожда от градското съсловие.
— Трябва да знаеш, че Черния лъв е бил приказно богат. Имал един син и осем дъщери. Дал на всяка от дъщерите си огромна зестра. Най-голямата му дъщеря получила лъвския колан с поръчението да го завещае на най-голямата си дъщеря.
— Ти смяташ, че Клариса… — Рейн не можеше да повярва на ушите си.
— Най-големият син на Черния лъв получил името Аскот и сложил началото на нашето семейство. Не помниш ли как татко ти казваше, че много приличаш на Черния лъв? Ние сме едри, стройни и руси, само ти си набит, с широки рамене и силен като мечка.
Рейн си припомни как го бяха дразнили като дете и колко често се беше питал дали пък не е от друга майка, след като почти не прилича на братята и сестра си. Беше само дванадесетгодишен, когато почина баща му, и почти не помнеше думите му.
— Татко твърдеше, че ти приличаш много на Черния рицар — повтори Гевин и посочи килима, на който беше изобразен масивен чернокос мъж, възседнал буен черен кон.
— Значи мислиш, че коланът, наследен от Клариса, е принадлежал на съпругата на Лъва? — Рейн взе колана и го разгледа внимателно. — Тя го пази като най-голямото си богатство. Никога не се разделя с него. Знаех, че по време на процеса ще й го отнемат. Тя не ми спомена какво е станало с колана й, но миналата нощ сигурно го е сънувала, защото плачеше насън и питаше къде й е златото и защо са й взели единствената ценна вещ…
— Знаеш ли, че Черния рицар се е оженил за жена, която не е била от неговата класа? Е, положението й не може да се сравни с това на Клариса, но в сравнение с Черния рицар хората от семейство Аскот са бедни като бракониерите в кралските гори.
Рейн потърка износения колан между пръстите си.
— Тази история е станала толкова отдавна, че ми се струва невероятна. Но понякога имам чувството, че познавам Клариса не от няколко месеца, а поне от сто години. Бил съм с жени, много по-красиви от нея, радвал съм се на уважението им, но когато я видях за първи път… — Той млъкна и се засмя. — Когато я видях за първи път, помислих, че е момче, и си казах, че ако един ден имам син, искам да изглежда точно така. В нея има нещо… не знам как да го обясня. И с теб ли стана така, когато видя Джудит?
— Не — отговори остро Гевин и се обърна настрана. Не искаше да му напомнят колко зле се бе отнесъл с Джудит в самия ден на сватбата им.
— И след като заговорихме за жена ти — продължи с усмивка Рейн, — искам да ти кажа, че допреди малко ми три сол на главата.
Гевин избухна в смях и лицето му се разведри.
— Какво си направил пак? Обикновено Джудит се отнася много нежно с теб.
— Заяви ми, че съм злоупотребил с жена си, като съм я довел тук.
— Сигурно заради краля — промърмори замислено Гевин.
— Говорих с нея за това и тя беше на мнение, че можеш спокойно да останеш тук, тъй като хората не знаят къде си. Докато някой те види и съобщи на краля, ще мине доста време.
— Не, не беше това. — Рейн беше искрено обиден на снаха си. — Скара ми се, че не съм й купил хубави дрехи. Заяви ми, че съм бил длъжен да облека жена си, както подобава, а след това да я отведа в обществената гостилница!