— Много се радвам, че влизам тъкмо навреме, за да се защитя — обади се от вратата Джудит и на лицето й грейна усмивка. Тя се втурна към мъжа си и го целуна сърдечно. — Как си, Гевин? Здрав ли си? Много ли си уморен?
— Разбира се, че съм здрав — отговори той и я притисна силно към гърдите си. — Какво чувам? Пак ли си се карала на Рейн? Надявам се, че не си му оскубала косата. Той не е така силен като мен.
— Да, бих казала, че е доста крехък — засмя се весело Джудит. — Всичките ти братя са нежни като пролетни цветя. — Тя се усмихна на Рейн и застана между двамата мъже, които стърчаха над главата й като кули. — Казах само, че Рейн е постъпил зле, като е превел съпругата си през половин Англия, без да я облече прилично. Освен това бедното дете е болно и изтощено от мъките в затвора, гърлото й е изранено от пушека на кладата. На всичкото отгоре очаква бебе. Та тя беше облечена по-зле и от най-дрипавата слугиня!
Джудит щеше да каже още нещо, но млъкна и се обърна към прага, където стоеше Клариса. Никой не я беше виждал в този вид. Тя носеше красива одежда от пурпурночервено кадифе с дълбоко четириъгълно деколте. На врата й висеше тежка сребърна верижка с огромен аметист в средата. Косите й бяха прибрани на тила в скромно сребърно боне, поръбено с червени цветчета. Виолетовите й очи блестяха като диаманти.
Рейн отиде при нея, взе ръката й и я целуна.
— Ти си прекрасна — проговори нежно той.
— Изглеждаш променен — прошепна тя.
— А ти можеш да говориш. Можеш ли вече и да пееш?
— Не настоявай, Рейн — засмя се Джудит. — Дадох й горещ мед с билки, но мисля, че гърлото й ще заздравее по-бързо, ако щади гласа си. Вечерята е готова. Гладни ли сте?
Клариса се радваше, че не може да говори, защото и без това нямаше да знае какво да каже. И досега бе наясно, че Рейн е много по-различен от хората в обкръжението си дори когато носеше горското си облекло, но сега, целият в черно и сребро, той й внушаваше страхопочитание. Беше съвсем на мястото си в тази великолепна къща и не виждаше нищо необичайно в поклоните и почтителността на толкова много хора.
Когато Рейн я поведе към трапезата, наредена в голямата зала, Клариса стисна здраво зъби, за да не зяпне изненадано. Вечерята, която им бяха сервирали в гостилницата, й се беше сторила кралска, но тази я надминаваше стократно — по дългите маси бяха наредени толкова много ястия, като че трябваше да се нахрани цяло село.
— Кои са тези мъже? — попита смутено тя и вдигна очи към Рейн, който вървеше до нея. В залата бяха събрани повече от сто души и всички щяха да се хранят заедно с тях.
Рейн се огледа и сякаш видя своите хора през очите на жена си.
— Това са рицарите на Гевин, няколко от моите васали и някои от свитата на Стивън. Трябва да попиташ Гевин и той ще ти обясни в какви роднински връзки се намираме с всеки от тях. — Той посочи към края на трапезата. — Някои от хората, които се хранят там, са от стражите, които охраняват замъка. Можеш да попиташ Джудит. Сигурен съм, че тя ги познава по име.
— И ти ли имаш толкова много сподвижници? — попита с мъчителен шепот тя.
— Не — ухили се Рейн. — В сравнение с този имот моите земи са много по-малки. Джудит е богаташката между нас. Когато се омъжи за Гевин, му донесе голямо наследство и сега трябва да се грижи за много хора. Тя постоянно купува и продава и брои чувалите с жито в складовете.
— Аз? — попита страхливо Клариса.
Рейн я погледна неразбиращо, но после се засмя.
— Питаш ме дали и ти ще управляваш земите ми? Защо не? Нали можеш да четеш и пишеш. Това е повече, отколкото мога аз. — Той се обърна настрана, защото един от братовчедите го заговори.
Клариса положи всички усилия да се нахрани добре, но след известно време се отказа и остана неподвижна на мястото си, докато внасяха все нови и нови ястия, повечето й бяха напълно непознати, а новите имена и подправки я объркаха напълно.
След дългата вечеря Рейн й помогна да стане от стола си и започна да я представя на роднините си. Мъжете я поздравяваха с весели викове и й пожелаваха щастлив брачен живот.
Джудит попита новата си снаха дали иска да си легне и двете тръгнаха заедно към стаята на Клариса.
— Първата вечер беше малко объркваща, нали? — попита съчувствено Джудит.
Клариса кимна.
— Утре в селото ще има панаир. Накарай Рейн да те заведе. Сигурна съм, че ще ти хареса, освен това няма да стоиш цял ден в замъка и да се представяш на непознати хора. Сега е най-добре да си легнеш. Гевин и Рейн подготвят послание до Майлс и ти ще имаш време да си починеш, защото те ще се съветват дълго.