Когато Клариса свали роклята си и се пъхна под меката завивка, Джудит стисна с обич ръката й.
— Не искам да се страхуваш от нас. От днес нататък ние сме твоето семейство и каквото и да направиш, можеш да очакваш одобрението и подкрепата ни. Знам, че всичко това — тя посочи разкошната стая — е ново за теб, но съм сигурна, че скоро ще се научиш, а и ние ще ти помагаме.
— Много благодаря — прошепна Клариса и уморено затвори очи. Заспа още преди Джудит да излезе от стаята.
Никой не се сети да подготви Клариса за панаира, който щеше да се състои на огромното пасище на семейство Аскот. Тя спа дълго и се събуди отпочинала. Гласът й беше почти възстановен. Е, не съвсем, но истинският тембър беше налице и тя се зарадва, макар че музиката още липсваше.
— Мислиш ли, че отново ще мога да пея?
Рейн се засмя на страха в гласа й и й помогна да закопчее пурпурната рокля, която Джудит беше заповядала да преправят специално за нея.
— Сигурен съм, че само след няколко дни пойните птички ще кацат на прозорците, за да те слушат.
Клариса избухна в смях и затанцува из стаята, радвайки се на широката, разкошна пола.
— Не е ли великолепна? Това е най-прекрасната рокля на света!
— Не си права — засмя се Рейн и я прегърна. — Ти си, която прави роклята красива. А сега престани да се въртиш, защото на бебето ще му се завие свят. Готова ли си да посетим панаира?
Оказа се, че на пасището е издигнат цял град от палатки, заети от хора, дошли от четирите краища на света. Имаше обори за животни, кафези от олово и цинк от Англия, павилиони с испански вина, стоки от Германия и италиански платове. Имаше дюкянчета за играчки, арени за борба, всякакви игри, продаваха се най-различни храни.
— Откъде ще започнем? — попита Клариса и се вкопчи в лакътя на Рейн. Двамата бяха заобиколени от шестима рицари от свитата на Гевин.
— Може би милейди е гладна? — осведоми се любезно единият.
— Или жадна?
— Чувам, че там някой свири на лютня.
— Да отидем при певеца — реши Клариса и Рейн избухна в смях.
— Искаш да видиш дали може да те конкурира, нали? — подразни я той.
Клариса се усмихна, твърде щастлива, за да се засегне от шегите му. След кратко посещение при певеца, който според нея не струваше нищо, тя спря пред сергията със сладкиши и Рейн й купи голямо, ароматно, прясно опечено сърце. Докато си хапваше сладко и оглеждаше любопитно пазара, тя не забеляза, че Рейн е спрял пред шатрата на един италианец.
— Какво ще кажеш за това? — попита той и й показа парче виолетова коприна.
— Чудесна е — отговори разсеяно тя. — О, Рейн, я виж! Там има мечка, която показва разни номера.
— Твоята мечка ще те сграбчи ей сега в грамадните си лапи, ако не слушаш внимателно. — Тя го погледна стреснато и той продължи: — Омръзна ми да слушам укорите на Джудит. Избери платовете, които ти харесват, за да ги изпратим в замъка.
— Какво да избера? — попита замаяно тя. Никога не беше виждала такова разнообразие.
— Дай ни всички видове пурпур — отсече сърдито Рейн. — Харесвам и онова зеленото. Мисля, че зелено ще ти стои много добре, Клариса. — Той се обърна отново към търговеца: — Отрежи от всеки плат за по една рокля и го изпрати в замъка. Икономът ще ти плати. — После взе ръката на Клариса и я повлече след себе си.
Тя се обърна назад, продължавайки да дъвче топлия сладкиш. Рейн й беше купил поне три вида пурпурна коприна и четири зелени материи — коприна, кадифе, брокат, тънка вълна. Той спря пред танцуващата мечка, но като забеляза, че Клариса не проявява интерес, я потегли към следващата сергия, където се продаваха кожи.
Без да чака избора й, той поръча дебела наметка, подплатена с норки и още една, която беше украсена с леопардова кожа от Азия. Обясни на търговеца, че трябва да обсъди ушиването на наметките с продавача на платове и да му достави парчета кожа, с които да обточат роклите.
Междувременно Клариса си бе възвърнала бойкия дух. Мъжът й я обличаше, без нито веднъж да я попита за мнението й. Откъде знаеше дали тя иска да носи роклите или не?
Рейн вдигна рамене.
— Обикновено нося черно, защото това ми спестява много време. Майлс е единственият от нас, който обича да се конти.
— А как стои въпросът със Стивън? Разбира ли нещо от хубави дрехи?
— Той е много различен от Гевин и мен, защото носи само шотландски дрехи и голяма част от тялото му остава гола.
— Звучи интересно — промърмори като на себе си Клариса и Рейн я изгледа сърдито.
— Дръж се прилично! Я погледни какво има тук! Виждала ли си някога такова нещо?
Клариса се спря смаяна пред жената, която работеше със стотици тънки игли на малък дървен стан.