— Как посмяхте да дойдете тук? И защо?
— Бих направил всичко, за да намеря сестра си.
— Фиона?
Начинът, по който Клариса произнесе името на момичето, накара Роджър да вдигне изненадано глава.
— Познавате ли я? Какво знаете за нея? — Той стисна ръце в юмруци.
— Панел, синът на граф Уолдънхем…
— Познавам този изрод.
Клариса му разказа набързо за случилото се в замъка, за помощта на Фиона и начина, по който Панел бе постъпил с нея.
— Майлс! — проговори с безкрайна горчивина Роджър и стана. Беше облечен във великолепен костюм от тъмносиньо кадифе. Дългите, мускулести крака бяха стегнати в плътен клин. Клариса го гледаше изненадано. Не така си беше представяла смъртния враг на семейството си.
— И какво е направил Майлс с невинната ми сестричка? — попита с пламтящи от гняв очи Роджър.
— Във всеки случай не онова, което вие причинихте на лейди Мери — отговори остро Клариса.
— Смъртта на тази жена е тежък товар за душата ми. Платих за деянието си със загубата на своя брат. Не искам да загубя и сестра си.
Клариса нямаше представа за какво говори той. Какво общо имаше братът на Чатауърт със смъртта на Мери?
— Нямам представа къде се крият Майлс и Фиона. Чувствах се зле и почивах. Може би Рейн знае нещо за Майлс, но не аз.
— А какво ще кажете за лейди Джудит? Не вярвам, че в къщата може да стане нещо без нейно знание. Тя не ви ли разказа нещо?
— Не, нищичко. Защо вие сте свободен, докато мъжът ми трябва да се крие? Вие сте убиецът на Мери!
— Не съм я убил! — отговори задавено мъжът. — Аз… не! Не искам да говоря за това. А що се отнася до свободата ми, ще ви кажа, че кралят конфискува всичките ми доходи за следващите три години. Повечето от рицарите ме напуснаха, защото не мога да им плащам. Остана ми само едно малко имение и трябваше да приютя там остатъците от семейството си. Всъщност, в момента при мен живее само една зла снаха. Брат ми Брайън ме мрази и изчезна от лицето на земята, а сега и милата ми, невинна сестрица е в плен на момче, което е известно с любовта си към красивите девици. Защо ми говорите, че не съм наказан? Мъжът ви все още владее земите си, управителите му носят доходите, докато аз бях лишен от управлението и се принудих да го предам в ръцете на кралските хора. Знаете ли какво ще остане след три години от имотите ми? Вашият мъж може да разчита на цялото си семейство. Той имаше дори време да се влюби и да се ожени, а аз останах съвсем сам. Единият ми брат беше убит, другият стана мой враг, сестра ми е пленница. Защо говорите, че не съм наказан? Наистина ли ме смятате за свободен човек?
След тази дълга реч той млъкна и се загледа с празен поглед пред себе си.
— Наистина не знам какво е станало със сестра ви Фиона. Гевин тръгна да търси Майлс, но се върна много скоро и оттогава не съм говорила с него.
— Ако й стори зло, ще го убия.
— И какво ще постигнете с още едно убийство? — изкрещя разярено тя и изплака от болката в гърлото си. Все пак гласът и беше възстановил голяма част от силата си и Роджър я изгледа стреснато. — Сигурно ще се успокоите едва когато всички умрат? Майлс не е виновен за случилото се с Фиона, тя му бе предадена. Той е напълно невинен. Насочете гнева си към Панел! Знам, вие сте свикнали да мразите Аскотови и да ги обвинявате за всичките си проблеми.
— Какво друго бих могъл да очаквам от един Аскот? — попита мрачно Роджър. — Ето, и вие сте повярвали, че мъжете от семейството са богове.
— Вие сте глупак! — изсъска вбесено тя. — Аз искам само да сложа край на тази вражда. Рейн е принуден да живее в онази проклета гора, заобиколен от престъпници, и всичко това само заради вас.
— Гевин започна тази история, не аз. Той се погаври със снаха ми. Не се задоволи с красивата си съпруга и поиска да задържи и Лилиан.
Клариса притисна с две ръце лицето си.
— Не знам нищо за това. А сега ви моля да си вървите. Рейн ще ме търси.
— Вие да не сте решили да ме пазите?
— Решила съм да пазя мъжа си от смъртоносни битки. Освен това трябва да предпазя и себе си от гнева му.
— Не мога да си тръгна, преди да знам какво е станало с Фиона.
Клариса изскърца със зъби.
— Казах ви, че нямам представа къде е Фиона!
— Ще се опитате ли да откриете това? Заради мен?
— В никакъв случай. — Тя го погледна изумено. Как смееше да й отправи тази молба? — Майлс е с нея и аз не бих сторила нищо, което да застраши живота му.
Роджър отговори на погледа й и устата му се опъна в тънка линия.
— Вие сте глупачка. Защо ме последвахте? Не помислихте ли, че мога да ви взема със себе си и да ви задържа, докато ми върнат Фиона?