Клариса преглътна мъчително. Знаеше, че не бива да показва страха си, но нямаше представа как да се справи със ситуацията.
— Не виждам придружителите ви. Нима ще вдигнете ръка срещу бременна жена? Как смятате, ще стигнете ли далеч с мен? Фиона и до днес вярва, че сте добър човек. Дали ще продължи да ви смята за такъв, ако плените още една жена от семейство Аскот? — Клариса видя как лицето му потръпна и разбра, че е засегнала чувствителното му място. — Какво казахте на сестра си, когато загина Мери? — Тя го погледна втренчено и заключи твърдо: — Трябва да се махнете оттук.
Преди някой от двамата да е успял да реагира, иззад дърветата наскачаха Рейн и рицарите му. Само след секунди в гърлото на Роджър Чатауърт бяха опрени четири меча.
Рейн сграбчи Клариса за рамото и я бутна зад себе си. Десницата му стискаше дръжката на меча.
— Надявам се, че това копеле не ти е сторило нищо? — изфуча гневно той. — Убийте го!
— Не! — изкрещя Клариса с пълната сила на дробовете си и мъжете застинаха насред движенията си. Тя се откъсна от Рейн и застана пред Роджър. — Той не ми е сторил нищо лошо. Искаше само да узнае къде е сестра му.
— Лежи в гроба до моята — отговори глухо Рейн и присви очи.
— Тя не е мъртва — отговори ядосано Клариса, после се обърна умолително към мъжа си: — Стига толкова, Рейн. Нека сложим край на тази вражда. Закълни се, че ще се погрижиш Фиона да бъде върната на Роджър.
— Роджър значи! — изсумтя гневно Рейн и я изгледа с такъв гняв, че тя отстъпи крачка назад и се опря в гърдите на Чатауърт. — Откога го познаваш?
— Откога го познавам? — повтори слисано тя. — Рейн, ти си полудял! Този човек е дошъл тук съвсем сам и аз не искам да стана свидетел на убийството му. Той иска да си върне сестрата. Знаеш ли къде е тя?
— А сега ме молиш да предам брат си в ръцете на този мръсник! Той разказа ли ти за последните минути от живота на Мери? — Очите му се впиха в бледото лице на Роджър. — Сигурно си се зарадвал, когато нежното й тяло се е разбило на камъните?
Клариса усети, че й става зле. Рейн имаше право и за момент тя се изкуши да остави Роджър на съдбата му. Не, не можеше да го стори. Не биваше да дава на краля още поводи да си присвои земите на Рейн. Кралят никога нямаше да помилва съпруга й, ако от ръцете му загинеше граф.
— Трябва да го пуснеш — заговори спокойно тя. — Не можеш да го убиеш тук, на своя земя. Елате, Роджър. Ще ви заведа при коня ви.
Без да каже дума, Роджър Чатауърт тръгна пред нея към полянката, където чакаше конят му. Нито Рейн, нито рицарите му ги последваха.
— Той никога няма да ви прости — промълви задавено Роджър.
— Не съм го направила заради вас. Ако Рейн ви убие, кралят никога няма да го помилва. Хайде, вървете си и помнете, че една Аскот се е отнесла добре към вас, макар да не заслужавате. Не искам да се случи нещо лошо с Майлс и Фиона и ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви върна сестрата.
С поглед, в който се смесваха неверие, страхопочитание и благодарност, Роджър се метна на коня си и препусна далече от земята на Аскотови.
Клариса стоя загледана след него, докато се скри от очите й. Не можеше да се появи пред Рейн. Сърцето й биеше като безумно. Той беше бесен от гняв, но тя трябваше да му обясни защо е помогнала на врага му. Той беше длъжен да разбере! Бавно, треперейки от предстоящия разговор, тя се върна към горичката, където чакаха рицарите.
Минаха няколко секунди, преди да забележи, че Рейн не е сред тях.
— Къде е той? — попита сърдито тя, убедена, че мъжът й е потърсил усамотено местенце за предстоящата разправия.
— Милейди — започна колебливо един от мъжете, — лорд Рейн се върна в гората.
— Да, да, знам — махна с ръка тя. — Търси място, където да останем сами. В каква посока тръгна? — Тя погледна очаквателно мъжа и изведнъж проумя смисъла на думите му. — В гората? Искате да кажете, в лагера на престъпниците?
— Да, милейди.
— Доведете коня ми! Ще тръгна след него. Мисля, че мога да го настигна.
— Не, милейди. Имаме заповед да ви отведем в дома на лорд Гевин. Лорд Рейн забрани да го последвате в гората.
— Но аз трябва да говоря с него! — прошепна умолително тя. — Нима не разбирате, че трябваше да спра Рейн! Той не може да убие безнаказано един английски граф! Трябва да се обясня с мъжа си. Веднага ме отведете при него!
— Не можем — отговори рицарят и в очите му блесна съчувствие. — Ние получаваме заповедите си само от лорд Рейн.
— Мисля, че е по-добре милейди да говори с лорд Гевин — предложи друг рицар.
— Прав сте — съгласи се бързо Клариса. — Ще се върнем в замъка. Гевин знае какво трябва да се направи.