Тя стана и притисна бебето до гърдите си.
— Ще ида да се подготвя за пътуването. Ще ми трябва шатра. Убедена съм, че Рейн няма да се съгласи да ме пусне в своята.
— Надявам се да ти прости в същия миг, в който те види пред себе си — прошепна съзаклятнически Джудит и очите й засвяткаха дяволито.
— Да ми прости! — възрази сърдито Клариса и в същия момент разбра, че снаха й се шегува. — Ще се наложи да го моля за прошка, че ме е обвинил в предателство. Знаеш ли, ще взема и лекарства. Дължа много на обезправените хора в гората. Те ми помогнаха, когато щяха да ме изгорят на кладата, макар че се държах много лошо с тях. Искам да ги обезщетя поне малко за безразличието и пренебрежението си.
— Кога ще тръгнеш? — попита делово Джудит.
— Преди да се е върнал Гевин. Не искам да си създавам допълнителни затруднения. Кога ще съберем багажа?
— Надявам се да свършим за един ден, ако побързаме.
— Джудит, ти си ангел — проговори трогнато Клариса.
— Не съм ангел. Просто искам семейството ми да живее сигурно и спокойно. Ела с мен, чака ни работа.
Клариса простена вътрешно, но я последва без възражения. Веднъж Рейн й бе казал, че за един ден Джудит свършва тройно повече от останалите хора. Според Клариса снаха й работеше много повече. Тя предаде Катрин в ръцете на бавачката и изтича след нея по стълбата.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Това място не ми харесва — промърмори Джоан, която седеше на седлото зад Клариса. — Толкова е тъмно. Сигурна ли сте, че лорд Рейн живее в тази ужасна гора?
Клариса не си даде труд да й отговори. Джудит я бе уверила, че слугинята Джоан ще й бъде опора в тежките дни, които я очакват. Рейн със сигурност щеше да ги посрещне на нож, хората в гората също нямаше да бъдат приятелски настроени. Според твърденията на Джудит прислужницата й умеела да общува с хората и да измъква тайните им. Все пак тя не забрави да й обясни, че Джоан имала навик да забравя подчиненото си положение се отнасяла твърде самоуверено с господарката си.
— Ехо! — извика Клариса и погледна очаквателно високото дърво над главата си.
Джоан я изгледа смаяно. Тази млада лейди беше изгубила ума си!
— Сигурно очаквате отговор от дървото? — попита подигравателно тя и побърза да добави: — …милейди — когато Клариса й хвърли остър поглед.
От клоните се изтърси нещо, което Джоан сметна за горски дух, и едва не изпищя.
— Джос! — извика зарадвано Клариса. Преди да е успяла да слезе от коня, младият певец я сграбчи през кръста и я прегърна с все сила.
Двамата се засмяха, после от очите им потекоха сълзи. Притиснаха се толкова силно един до друг, докато не им остана дъх. Когато се поуспокои, Клариса го бутна настрана и го огледа внимателно.
— Променил си се — установи весело тя. — На бузите ти цъфтят рози.
Джоан се покашля многозначително.
— Джентълменът би отговорил, че розите не са само на бузите му.
— Джоан! — извика сърдито Клариса. — Ако не се държиш прилично, ще те оставя да нощуваш сама в гората.
— Ти си се научила да говориш като господарка! — засмя се одобрително Джос и отново я привлече към себе си. — Ти също си се променила. Никога не бях виждал толкова очарователна млада дама. Ела да седнем тук, за да си поговорим на спокойствие.
Клариса го последва към едно преобърнато дърво.
— Роди ли се детето? — попита Джослин.
— Да, имам дъщеря с моите очи и трапчинките на Рейн. Много е сладка. Съвършена във всяко отношение. Как е той?
Джослин разбра за кого става дума и въздъхна тежко.
— Не е добре. Чакай! Иначе си е съвсем здрав, но постоянно тъгува и никога не се усмихва. Когато пристигне човек на брат му, след това дни наред не смеем да му се мяркаме пред очите, защото е бесен от гняв. — Той помълча малко и попита внимателно: — Какво стана след женитбата ти?
Клариса му разказа за срещата си с Роджър Чатауърт.
— Значи си оставила детето си и се връщаш при Рейн.
— Който без съмнение ще ме посрещне с отворени обятия. — Тя изкриви лице. — Има няколко причини, поради които реших да се върна в гората. Осъзнах, че дължа нещо на хората тук, които ме спасиха от кладата. Колко… загинаха?
— Трима, а един умря от раните си в лагера — отговори глухо Джос.
Ръката й се сви в юмрук.
— Кралят е побеснял срещу Аскотови и гневът му расте от ден на ден. Гевин замина за Шотландия, за да вразуми малкия си брат. Рейн се падна на мен.
— Знаеш ли, че той заповядва на пратениците да прескачат пасажите в писмата, които се отнасят до теб?