Клариса излезе навън и бе посрещната от сънената, изтощена до смърт прислужница, която се бе облегнала на едно, дърво и не беше в състояние да се помръдне. Косата й беше разпиляна по гърба, роклята разкъсана на раменете. По шията й се виждаха сини петна, очите й блестяха.
— Тези мъже са ненаситни — проговори тя, уморена, но толкова щастлива, че Клариса с мъка успя да задържи смеха си.
— Влез в шатрата и си почини — нареди строго тя. — Когато се събудиш, ще поговорим за възмутителното ти поведение.
Джоан се изправи тромаво и се запъти към шатрата. Клариса улови ръката й.
— И с четиримата ли се забавляваше? — попита смаяно тя.
Джоан кимна. Очите й се затваряха.
Клариса се опита да си представи какво ли би било да има в леглото си четирима мъже наведнъж и тъкмо се смееше весело, когато пред нея застана Рейн. Очите му святкаха от гняв. Тя преглътна мъчително и изправи крехките си рамене.
— Добро утро — поздрави спокойно тя.
— Върви по дяволите с твоето добро утро! — изрева в отговор мъжът й. — Уличницата, която си довела в лагера ми, е изцедила силите на четирима от най-добрите ми хора. Отведох ги на площадката, но те не са способни дори да вдигнат мечовете над главите си. Не знам защо си дошла, но мисля, че е по-добре да се върнеш обратно.
Клариса се усмихна и заговори с медено гласче:
— Как мило ме посрещаш, съпруже мой! Извинявам се за поведението на прислужницата си, но ще си позволя да ти припомня, че нямам много опит в общуването с подчинените. Не всички се раждат в благороднически семейства, нали? А що се отнася до идването ми тук, дошла съм да платя дълговете си.
— Ти не ми дължиш нищо.
— На теб! — Клариса буквално изплю тази дума, но побърза да се овладее. — По-скоро ти имаш задължения към мен като мой съпруг. Аз обаче имам дългове към хората в лагера.
— Откога си се загрижила за простия народ? — попита с присвити очи Рейн.
— Откакто хората от лагера рискуваха живота си, за да ме спасят — отговори искрено Клариса. — Би ли желал да закусиш с мен и да сложиш край на дългия пост? Ще ти предложа студен месен пастет от запасите на Джудит.
Рейн отвори уста да каже нещо, после се обърна рязко и я остави сама.
Клариса го изпрати с усмивка, макар че сърцето й биеше до пръсване. Така и се искаше да скочи на широкия му гръб…
— Доволна ли си от себе си? — попита зад гърба й Джослин. Клариса избухна в смях.
— Да не би да съм прозрачна? Рейн Аскот е невероятно самомнителен мъж. Въобразява си, че съм дошла само заради него.
— А ти не си ли?
— Ще го накарам да полудее от ярост — отговори развеселено Клариса. — Искаш ли да закусиш с нас? Имаш ли време да поседиш с мен и да отговориш на няколко въпроса?
Клариса искаше да разбере всичко за хората в лагера. Всъщност, казваше си тя, аз би трябвало да знам как живеят тези хора, тъй като прекарах няколко месеца сред тях. Но тогава не се интересувах от проблемите им.
— Няма да ти е лесно да промениш мнението им — проговори замислено Джос. — Те имат право да те ненавиждат. Бланш е виновна за всичко. И днес повечето продължават да виждат в твое лице единствения виновник за проблемите си.
— Господи, съвсем бях забравила Бланш! — извика Клариса и скочи от мястото си. Тази жена я мразеше и искаше да й навреди.
— Бланш е жената, виновна за смъртта на Констанс. Тя знаеше всичко за Едмънд Чатауърт и за случилото с онова нещастно момиче. Сигурно я мразиш до смърт…
— Вече не мразя никого — отговори тихо Джос и стана. — Искаш ли да видиш Розамунд? Ако наистина си решила да помагаш на тези бедняци, тя ще ти каже откъде да започнеш.
Розамунд беше неузнаваема. Очите й блестяха като звезди, а когато гледаше Джослин, белегът на бузата й сякаш се стопяваше. Очите на младия певец също сияеха.
— Клариса е дошла да ти помага — обясни той и взе ръката на Розамунд в своята.
Младата жена огледа внимателно Клариса и се усмихна с разбиране. Клариса, която едва бе успяла да преодолее смущението и страха си, благодари мислено на Джудит, че я бе научила да се владее.
— Сигурна съм, че ще намерим работа и за теб. Знам, че можеш да бъдеш полезна — промълви меко Розамунд.
Клариса се опита да я убеди, че намеренията й са сериозни. Мина цяла седмица, преди Розамунд да се увери в искреността й. През това време двете работеха от сутрин до мрак, без да се плашат от мръсотията и лошите условия. Клариса миеше и превързваше гноящи рани, помогна при раждането на една жена, която страдаше от лещенка, и погреба сляпото й бебе. Никой друг в лагера на посмя да докосне нещастното същество. Седеше с часове до леглото на една старица, която непрестанно надаваше викове и се мяташе насам-натам с убеждението, че вижда призраци, и й пееше, за да я успокои.