— Значи ти си Стивън Аскот — проговори невярващо Клариса. Този мъж приличаше на Гевин, но говореше като чужденец. И това странно облекло…
— Аз съм Стивън Макарън — поправи я с усмивка мъжът. — Ожених се за господарката на клана Макарън и приех името на рода й. Ще ми дадеш ли целувка или предпочиташ да се караш с брат ми?
— О, разбира се, че ще те целуна! — отговори Клариса с такова въодушевление, че Стивън отново избухна в луд смях. После я заключи в прегръдките си и я целуна съвсем не братски. — Ще ми помогнеш ли да влея малко ум в главата му? — пошепна в ухото му тя. — Той е луд на темата Чатауърт.
Стивън й намигна съзаклятнически, пусна я и се обърна отново към Рейн:
— Изминах дълъг път, за да дойда при теб, братко. Няма ли да ми предложиш нещо освежително?
— А какво ще стане с него? — попита мрачно Рейн и посочи Брайън.
— Той също заслужава да пийне нещо — отговори с усмивка Стивън. — После ще ми помогне да ти сваля бронята. А ти, Клариса? Няма ли и ти да дойдеш с нас?
— Поканена ли съм? — попита предизвикателно тя и погледна към мъжа си.
— Аз те каня — засмя си Стивън, сложи ръка на рамото й и я поведе към коня. — Следвай ни, Брайън! — извика през рамо той.
— Винаги ли си толкова сърдечен? — попита тя и го погледна с доверие.
Лицето му беше станало сериозно.
— Откога е в това състояние? — попита тихо той.
— За какво говориш.
— Рейн е ожесточен, гневен, погледът му е студен и пронизващ. Никога не е бил такъв.
Клариса помисли малко и отговори:
— Мисля, че се промени така след смъртта на Мери.
Стивън кимна.
— Случилото се го засегна болезнено. Именно заради това доведох в лагера Брайън. Двамата си приличат. Омразата към Роджър Чатауърт ги разкъсва. А ти добре ли си? Надявам се, че отвратителното настроение на брат ми не те е стреснало до смърт?
— Той вярва, че съм го предала.
— Да, знам. Гевин и Джудит ми разказаха всичко.
Гласът й укрепваше с всяка дума.
— Той не иска да ме изслуша. Опитах се да му обясня, но той изпращаше писмата ми обратно, без да ги прочете. Не пожела да чуе дори Гевин.
Стивън стисна ръката й.
— Гевин винаги ще се отнася към Рейн и Майлс като към деца. Рейн и Гевин не могат да останат и две минути в една стая, без да се скарат. Дръж се за мен, Клариса. Ще се опитам да вразумя неразумния си брат.
Клариса му благодари със сияеща усмивка и Стивън отново избухна в смях.
— Ако продължаваш да ме гледаш така, Алисия ще нареди да й поднесат сърцето ти на сребърна табла. Наистина ли можеш да пееш като ангел или Джудит ме е излъгала?
— Пея по-добре от всички ангели — отговори убедено Клариса и Стивън се разтресе от смях.
Спряха пред шатрата на Рейн и Стивън се намръщи недоволно. Обясни й, че това е напразно пилеене на пари, но Клариса не разбра думите му. Рейн вървеше след тях с изпънати рамене и с лице на несправедливо обиден хлапак. Той хвърли кратък поглед към Клариса и заговори с брат си.
— Какво те накара да оставиш Шотландия и да дойдеш в тази гора? Твоите шотландци сигурно са те изгонили.
Дойдох, за да видя новата си снаха. Трябваше да се запозная с нея.
— Тогава й разкажи, че си от семейство Чатауърт, и тя ще се влюби веднага в теб.
Стивън свали шлема на брат си и заразглежда шарките му.
— Не мога да ти позволя да говориш така — отбеляза спокойно той. — И с мен ли искаш да се скараш? Нима ще ме отблъснеш, защото доведох в лагера ти едно момче от семейство Чатауърт?
— Ти си ми брат — отговори рязко Рейн.
— И ти си убеден, че можеш да ми имаш доверие само защото съм ти кръвен роднина? — попита с тих смях Стивън. — Кажи ми, братко, какво те ядоса повече — че жена ти е посмяла да говори с един Чатауърт или че е била в компанията на един красив рицар?
— Разбира се, че Чатауърт — отговори сърдито Рейн и хвърли бърз поглед към Клариса, която съсредоточено разглеждаше ноктите си.
— Разказвал ли съм ти за ужасния номер, който ми погоди Хю Ласко? — попита с мека усмивка Стивън и се зае да сваля бронята му.
Докато Стивън разказваше дълга, фантастично звучаща история, Клариса наблюдаваше съпруга си. Едва след известно време проумя какъв беше смисълът на разказа му. Стивън едва не бе загубил съпругата си, защото бе повярвал, че тя е готова да се хвърли в обятията на приятеля му.
— Клариса? — попита меко Стивън и очите му засвяткаха развеселено. — Влюбена ли си в Роджър Чатауърт? Смяташ ли да напуснеш Рейн заради него?
Този въпрос беше толкова безсмислен, че Клариса избухна в смях — докато не забеляза мрачните светлинки в очите на Рейн.
— Роджър Чатауърт заслужава смърт заради онова, което е сторил на Мери, но няма да позволя да бъде убит от съпруга ми. Не искам да видя как Рейн ще бъде обесен заради едно нищожество като него.