За момент Клариса повярва, че Рейн е готов да се вслуша в думите й, но мигът отмина и очите му отново станаха безизразни. Той седна на леглото си и започна да развива памучните парцали, с които бяха омотани краката му, за да се запазят от коравото желязо.
— Жените умеят да говорят — промърмори под носа си той.
Стивън видя как очите на Клариса засвяткаха от гняв.
— Имаш моето разрешение да го цапнеш с брадвата по главата — проговори съчувствено той. — Би ли ни донесла нещо за хапване, скъпа? Боя се, че умирам от глад.
Щом братята останаха сами, Рейн се обърна заплашително към Стивън:
— Защо си дошъл? Защо се месиш в моите работи? Защо се осмели да застанеш между жена ми и мен?
— Защото някой трябваше да го направи — отговори раздразнено Стивън. — Ти не виждаш ли, че в очите на тази жена свети самото й сърце? Тя не знае правилата, които важат в нашето съсловие, а и жените имат по-различна представа за честта от мъжете. Чух, че още не си видял собствената си дъщеря. Тя ти е одрала кожата.
Рейн не се трогна от думите му.
— Защо ми доведе Чатауърт?
— Вече ти казах причината: той иска да овладее военното изкуство. Кралят ще побеснее, като научи, че обучаваш един млад благородник да се бие със собствения си брат, но какво от това? Има ли нещо вярно в слуха, че си събрал тази армия от престъпници, за да свалиш Хенри от трона?
Рейн избухна в смях.
— Кой ти е наговорил тези глупости?
— Панел Уолдънхем е съобщил на крал Хенри, че ти възнамеряваш да го нападнеш в столицата му и да го убиеш. Аз мислех, че Клариса е дошла да те предупреди. Кралят постоянно слуша разни лъжи за предателството и коварството на Аскотови.
— Клариса не сметна за нужно да ме предупреди — промърмори мрачно Рейн.
— О, аз съм убеден, че ти си отишъл при нея и най-любезно си я запитал защо е оставила детето си и се е отказала от удобствата на Аскот Касъл, за да живее близо до теб в тази студена и влажна гора!
— Не съм те молил да се месиш в личния ми живот.
Стивън вдигна рамене.
— Много добре си спомням ритниците, които получих, когато с Алисия имахме някои… семейни проблеми.
— А сега в дома ви грее вечно слънце, така ли? — попита Рейн и вдигна високо вежди.
Стивън се покашля многозначително.
— Е, не бих казал, че нямаме някои… различия в мненията, но в съществените неща сме единни.
— Много бих искал да чуя обясненията на Алисия — отговори с усмивка Рейн и побърза да смени темата. — Видя ли Майлс?
Появата на Клариса спести отговора на Стивън. Тя носеше табла, отрупана с ядене, а след нея вървеше Джоан, понесла още една табла. Стивън не искаше да каже на Рейн, че неговият проблем с Клариса беше направо смешен в сравнение с положението на Майлс.
Щом забеляза, че Джоан е зяпнала безсрамно Стивън и се държи като разгонена кобила, Клариса побърза да я изпрати навън. Обедът беше доста мъчителен, защото Рейн и Клариса седяха на една маса за първи път от идването й в гората. Стивън се стараеше да запълва паузите с весели шеги и случки от Шотландия.
— Трябва да видите сина ми — хвалеше се той. — Едва се научи да седи и Там го качи на гърба на коня. Помниш ли, Рейн, ние с теб се качихме на кон едва когато се научихме да ходим? А как изглежда дъщеря ти, Клариса?
За първи път от седмици насам младата майка се отдаде изцяло на мисълта за момиченцето си.
— Катрин е силно и здраво дете — заговори в унес тя. — Постоянно тропа с крачета и пее толкова весело, че синът на Джудит я придружава с ликуващо гласче.
— Младият мъж защитава братовчедката си — засмя се Стивън. — Катрин е взела твоите очи.
— Видя ли я? — Клариса скочи от столчето си. — Кога? Здрава ли е? Пораснала ли е?
— Не мисля, че се е променила кой знае колко, но мога да кажа, че гласът й е забележителен. Мислиш ли, че един ден ще се научи да пее? — Той се обърна развеселено към Рейн. — Трапчинките й са същите като твоите. Наследили сте ги от семейството на мама.
— Трябва да се погрижа за хората си. — Рейн се изправи толкова рязко, че едва не преобърна чиниите с ядене, които Клариса беше наредила на масата. Той кимна сковано на брат си и бързо излезе от шатрата.
— Ще го оправим — засмя се Стивън и погледна уверено Клариса, която едва не избухна в сълзи.
Клариса се опита да забрави гнева на Рейн и съсредоточи вниманието си върху Брайън Чатауърт. Скоро разбра, че той е един нещастен млад човек, скрил дълбоко в сърцето си изгарящата го омраза. Той не се усмихваше никога, не отговаряше, когато му задаваха въпроси. Клариса се опита да го накара да заговори за Мери и за всичко онова, което го мъчеше, но не успя. Той отказа да отговори на въпросите й какво е правил след смъртта на Мери, къде е живял, как се е издържал. Постоянно беше обгърнат в ледено мълчание.