Морган извади електрически проводник четиринайсети номер. Прикрепи по един край към двата детонатора и се отдалечи от носовата част към едно помещение в близост до котелното.
Шофьорът на Хенри караше по тесните стръмни улички с близо сто километра в час. Джак вече виждаше кехлибареното сияние на стария Сан Хуан на фона на нощното небе. Направиха стремителен завой на две колела, обикаляйки площада и спряха точно пред морската гара.
Край бордюра бяха спрели две полицейски коли, а помежду им — синьото такси. Но Аби не беше вътре.
Мерцедесът спря до тях и Хенри изскочи навън.
— Чакай да видя какво става.
Шофьорът стоеше до таксито си и обясняваше нещо на ченгетата. Хенри приближи и се представи. Поговори с шофьора няколко минути и се върна при мерцедеса. Седна и се извърна назад към Джак със свъсени вежди и угрижен поглед.
— Казва, че я е оставил при складовете на Фернандес Хункос. На километър и половина оттук.
— Видял ли е накъде тръгва?
— Не, но каза, че я видял да се обажда от уличен автомат. Не знаел на кого, но чул името „Куеста Верде“. Говори ли ти нещо?
Джак поклати глава.
— Нито пък на мен — каза Хенри. — Но явно че това търси. Казала на шофьора да я закара до района на складовете, близо до пристанището. Оставил я и повече не я видял.
— Да е товарен кораб?
— И аз така предполагам.
Хенри каза на шофьора нещо на испански и мерцедесът пак полетя. Стигнаха за по-малко от две минути.
Районът на търговското пристанище на Сан Хуан не беше голям. През него минаваха само няколко пресечки. Беше занемарен, боклучав и зле осветен, с ръждясали метални постройки, без тротоари. По чакълената настилка имаше големи дупки. Хенри накара шофьора си да пусне дългите светлини, за да ги вижда, а и заради Аби. Забелязаха само едно краставо куче с изхвръкнали ребра.
Повечето сгради бяха зад зидове, опасани с бодлива тел на върха.
Въртяха се из уличките, някои без изход, но Аби я нямаше никаква. Всъщност не видяха жива душа. Нощем тук не се свъртаха хора.
Хенри се обади някому по клетъчния телефон. След няколко секунди се обърна към Джак и каза:
— Има такъв кораб. „Куеста Верде“. Чака за ремонт близо до сухия док. Ей там отсреща. — Той посочи надолу по тъмна та улица. Беше се обадил на управителя на пристанището.
Джак се обърна към Джес.
— Къде е чантата?
Брат му я протегна към него и Джак надникна вътре. В нея имаше стар оптически прибор и някакви инструменти.
— Продължавайте да я търсите. Обиколете всички улици — каза той на Хенри и слезе от колата.
— Без мен не тръгваш никъде — изскочи навън и Джес.
— Чакай малко — подаде глава през прозореца Хенри.
Джак приближи до него. — Ето, вземи това. Подаде му матовочерен полуавтоматичен пистолет, същия като този, който Джак бе принуден да остави на Сейнт Кроа. Деветмилиметрова берета. Стара дружка на Джак.
— Благодаря ти — каза той и двамата с Джес изчезнаха в тъмната улица към доковете.
След близо половин час Аби най-сетне откри порта с хлабаво закачена верига. Пусна платнената чанта в двора, после успя да промуши глава и рамене през пролуката. Мъчеше се да провре и торса си, когато зърна през решетката на вратата лъчовете на фарове, приближаващи иззад ъгъла. Аби се помоли да не завиват насам. Не завиха. Просто спряха на кръстовището.
От задните врати излязоха двама мъже и по гърба на Аби полазиха ледени тръпки. Единият беше Джак.
Аби напъна вратата и се помъчи да се вмъкне цялата. Те говореха с някого в колата. Всеки момент щяха да се обърнат. Тя закачи ръката си на парче тел, потрепна и вратата издрънча. Замръзна за миг с надежда, че не са я чули. После пак се забори, раздра кожата си, но успя да се провре. Хукна в мастиления мрак.
На петнайсетина метра от портата се мушна зад някакви контейнери и погледна назад. Извади от чантата една от блузите, съдра я и намота едно парче около разкървавената си ръка.
Докато се превързваше, чу глухото стържене на крака по зида. Надникна и ги видя покатерени отгоре. Джак и другият мъж, едва различими силуети. Чу клъцване на метал и след секунда четирите жици бодлива тел се люшнаха встрани. Джак приклекна, хвана се за ръба, увисна и скочи в двора. След миг до него бе и другият мъж. Нямаше представа как са я открили. А може би търсеха Морган.
Вече бяха толкова близо, че Аби виждаше лицата им. Другият бе Джес. Джак извади нещо от задния джоб на панталона си и го огледа на слабата светлина. Беше пистолет.
Не й трябваше да гледа повече. Дръпна се навътре в сенките и се сгуши сред палета и контейнери. Колкото повече приближаваха, толкова по-навътре се провираше тя, към ръба на кея. Скоро нямаше да има земя, където да стъпи.