В далечината се виждаше големият бетонен сух док. От отсамната му страна имаше кораб и на кърмата му пишеше „Куеста Верде“. Боята беше олющена, с петна от ръжда. Ако двамата застанеха между нея и кораба, щеше да се озове в капан.
Аби хукна към „Куеста Верде“. Изоставила всяка предпазливост, тя се втурна по подвижната стълба, водеща от дока към горната палуба. Стъпките й задрънчаха по разклатените метални стъпала. Боеше се да погледне назад. Трябваше да открие Морган, преди те да го сторят.
Джак чу стъпки по метал и проследи откъде идва звукът. Надникна зад един голям зелен контейнер и за частица от секундата я видя. Аби се катереше по стълбата. Тя притича през скелето на върха и изчезна сред мрака на палубата.
Джес, който беше зад него, понечи да я подгони, но Джак го сграбчи за ръката и го спря. Ослушваше се за посоката на стъпките по палубата. Знаеше, че докато се качат горе, тя може да се скрие на хиляди места из кораба. Нямаше да имат представа къде да я търсят.
Бе повече от сигурен, че Аби приближава към Спенсър. Джак буквално го подушваше, усещаше в ноздрите си острия мирис на смъртта.
Но палубата бе притихнала.
Джак видя стълба, подпряна на голям контейнер, и безшумно се изкачи по нея. Пропълзя до ръба, откъдето палубата се виждаше като на длан, после бръкна в чантата за цилиндричния черен калъф. Измъкна от нея оптическия прибор и започна да търси по палубата обекти, излъчващи топлина.
Изминаха минути, натежали от тишина. Аби седеше свита на палубата и трепереше от страх. Дебнеха я двама въоръжени мъже. Дори не бе сигурна дали Морган е на кораба. Знаеше единствено, че сега е сама, лице в лице със смъртта. Ако се покажеше, Джак и Джес щяха да я убият на мига, както се бе случило с Тереза и Чарли.
После чу шепот, дрезгав и приглушен, сякаш някой се опитваше да крещи, ала нямаше глас.
— Аби, излез, където да те виждам. — Беше Джак. — Чуй ме, Аби. Спенсър е бил. Той е взривил къщата. Чуваш ли ме?
Изминаха секунди на безмълвие. Аби не помръдваше ред мрака.
— Ако не искаш да кажеш нищо, просто ми дай сигнал. — Гласът му долиташе от тъмното, някъде отгоре. — Само ми дай сигнал. Нещо, което да видя или чуя. Мога да докажа, че е истина. Дай ми възможност.
Аби знаеше, че лъже. Всичко бе способен да измисли, за да се докопа до нея. После щеше да открие Спенсър и да убие и двама им.
— Хвърли нещо. Метни някакъв предмет, за да разбера, че ме чуваш. — Гласът му бе тъй умоляващ, толкова познат, със същите нотки, които звучаха в признанието му, че я обича.
Аби видя някакъв проблясък, отражение на лъч върху стъкло. Просветваше на върха на един от огромните стоманени контейнери на пристанището. Аби се сви още по-навътре в сенките и изведнъж осъзна, че Джак държи снайпер. Щом излезеше на по-светло, мигом щеше да е мъртва. Така и нямаше да чуе изстрела, който щеше да я убие.
Тя напрягаше взор и слух, но чуваше само задавеното си дишане. Стоеше сгушена в мрака; минутите се нижеха.
Аби се бореше с противоречивите чувства на гняв и страх. Беше уплашена и разтреперана, но и вбесена от себе си, задето се влюби в него така глупашки. Той бе убил най-добрата й приятелка, заклал бе Чарли. Какъвто и да беше бившият й мъж, не заслужаваше такава злочеста съдба. Ако в момента имаше оръжие, Аби би застреляла Джак, без да се обяснява, без да задава въпроси.
Внезапно стълбите издрънчаха, но не под напора на стъпки. Беше нещо друго. Аби замръзна, ослуша се, чу го отново и хукна. Тичаше, сякаш я гони сатаната. Всеки миг можеше да бъде пронизана от куршум. Устреми се към носа на кораба, където се извисяваше триетажната надстройка. Натисна няколко стоманени врати. Бяха здраво заключени.
Чу тихи стъпки зад себе си и се обърна да погледне. Някой тичешком наближаваше върха на стълбата. Изведнъж разбра, че преследвачът й е бос и много по-близо, отколкото предполагаше. Хукна покрай стената на надстройката. След пет-шест метра имаше друга врата. Този път отворена. Прекрачи прага и понечи да затвори, но не успя. Видя, че дръжката е завъртяна напреко, повдигна я и затръшна стоманената врата. Секунда преди Джак да провре ръка.
Би закрещял, но се боеше, че Спенсър ще го чуе. Блъскаха с юмруци по стоманата, ритаха с боси крака.
Аби бе успяла да дръпне четирите резета отвътре. Те се замъчиха да ги вдигнат отвън. Джес успя да отвори долните две. Но Джак се затрудни с горните. Сякаш бяха на пружина. Всеки път, щом ги отвореха, тя ги натискаше отвътре. Джак чувстваше, че е увиснала на дръжките с цялата си тежест.
Той се опита да шепти, но бе безполезно. Аби или нямаше да може, или нямаше да поиска да го чуе.