Бяха работили заедно по няколко дела. При все по-ожесточената конкуренция във фирмата той я бе взел под крилото си и й бе предложил защита от копията и стрелите на кариеристите. Проблемът бе, че напоследък Морган губеше способността си да защити когото и да било, дори самия себе си. Фирмата бе прихванала болестния стремеж да намалява персонала.
Аби забеляза, че Морган четеше един документ, наречен „Книгата“. По същество това беше споразумението между съдружниците относно вътрешната организация.
— Какво има?
— Спречкахме се с Кътлър.
Луис Кътлър, чернокож американец, беше новоназначеният управляващ съдружник, издигнат от група млади безскрупулни кариеристи, чийто единствен стремеж беше да контролират всичко и да увеличават собствените си печалби. Консултантите по мениджмънта бяха кимнали одобрително и Кътлър бе избран от съдружниците, за да се справи със секретарките и служителите, чийто глас и без това не се чуваше. За тези пренебрегнати наемници ставаше още по-трудно да твърдят, че са им били раздадени белязани карти.
— Този невзрачен глупак иска да намали премията ми — обясни Спенсър. — Можеш ли да го повярваш? След двайсет години ме третират като обикновен сътрудник. Нещата обаче са написана черно на бяло. Ето тук. — Посочи един пасаж от документа. — Дяловете са „Pro rata“. На литературен английски.
— Това е латински, Морган.
— Затова не обичам адвокатите. Вечно ровят в подробностите.
Силните на деня, всички на по-малко от четирийсет, бяха завършили един и същи правен университет в щата Вашингтон. В бизнеса действаха като тайно братство — сплотено и затворено. Никаква милост за външни хора.
Както и Аби, Спенсър беше учил извън щата. Беше работил във фирмата двайсет години, но тези, с които бе започнал, вече бяха пенсионирани или работеха другаде, а икономическите условия в юридическите фирми се бяха променили. Специалността, в която се бе усъвършенствал повече от две десетилетия — морско право, — преживяваше тежки времена.
— Проклет да съм, ако ги оставя да си развяват байрака безнаказано. Имам една изненада за това копеле. — Говореше за Кътлър. — Още не знае какво съм му приготвил.
Спенсър не се ядосваше лесно или пък умееше да прикрива гнева си добре. Аби видя познатите признаци — леко зачервено лице, потрепващ по плота на бюрото показалец. По принцип беше тих, но опасен. Аби никога не се бе карала с него, така че не бе изпитала жилото му, макар и да бе виждала няколко пъти да пуска отровата си в съда. Трябваше да те обгърне с усмивка, за да почувстваш колко безмилостен всъщност може да бъде.
— Може би не дойдох в подходящ момент — каза Аби.
— Не, не. Какво има?
— Ти си имаш свои проблеми.
— Така е, но твоите винаги са по-малки. Днес изглеждаш чудесно. Защо не дойдеш при мен, за да те направя почтена жена? — Морган се шегуваше, но само донякъде.
Аби се усмихна, а Морган засия. Проблемът във взаимоотношенията им бе в това, че Морган се надяваше на нещо повече от приятелство, а Аби — не.
Преди време бе решила да не се кандидатира за съдружник във фирмата. В колежа бе учила това, което обичаше — литература, — но всички познати я уверяваха, че писането на думи не носи пари. Пазарът на работна сила беше разкъсван от несигурност и тя бе сключила сделка с дявола — в университета записа право. Сега плащаше цената.
Мразеше професията си. Добрите адвокати обичат сраженията. Непрестанните конфликти с противниковата страна, със съдиите и дори с клиентите повишават адреналина на добрия професионалист в съдебната зала. За Аби тези неща причиняваха само язва на стомаха.
Единственото й спасение бяха нощите, когато следваше мечтата си с ревността на мисионер. В продължение на осем години бе написала три романа. Бяха добри. Имаха литературни достойнства. Единият от тях й донесе награда. Издаде ги малка фирма в Ню Йорк, а редакторът й написа солидни отзиви и похвали. Без нужните промоции и маркетинг обаче книгите й бяха сполетени от съдбата на по-голямата част от художествената литература в страната — умряха по рафтовете.
Когато стана модно адвокатите да пишат романи, всичките й приятели започнаха да я съветват да напише юридически трилър. Бяха същите приятели, които я бяха съветвали да завърши право. Аби не им обърна внимание. Писането — такова, каквото искаше тя — за нея беше бягство от професията й.