— Зависи колко иска той, мистър Добс.
— Един милион марки. И то в долари.
Перкинс продължително свирна:
— Ловък момък! Един милион марки — той затвори очи. Това означаваше, че напрегнато мисли.
— Аз ви питам като електротехник, може ли кълбестата мълния да се получи изкуствено, или не?
— Не зная, мистър Добс — неуверено отговори Перкинс. — По този въпрос отсъствуват както официални научни, така и секретни данни.
— Е, какво да правим, Фостер? Налага се при демонстрацията да поканим и Кослет? Той е голям специалист.
— Тогава „Дженерал електрик“ още утре ще получи подробен отчет за цялата тази работа.
— Проклета история!
Хората, на които можеха да се доверят, разбираха от техническата страна на въпроса много малко. Истинските специалисти, които биха могли да дадат съвет, бяха купени от другите фирми. Френк Добс нямаше ни най-малкото желание, щото слуховете за новото изобретение да излязат от пределите на тези стени, преди той сам да започне преговори с представителите на военното министерство. Трябва да се оформи работата с този немец, Лесман ли, Лойман ли — как го казваха? — и да се скрие на сигурно място. А Пентагон нека плаща. Разбира се, на неговата фирма ще дадат монопола на снабдяването на американската армия с апарати, стрелящи кълбести мълнии — това ще бъде първото условие.
— Да извикаме ли Хариман, Фостер?
— Освен за нас той работи и за англичаните.
— Е, посочете ми най-после някой! Намерете човек, който разбира от мълния и умее да мълчи, щом му се плати.
— Кого ще допуснете на демонстрирането на опита? — попита Фостер внимателно.
— Аз, вие, Перкинс, Колинс, Фрай — и толкова. Само че трябва специалист. За парите, слава богу, ние сами достатъчно добре се разбираме.
— Няма да бъде лошо да извикаме и Бенкрофт, мистър Добс.
— Не, той е бърборко като Перкинс.
— Но той е надежден човек, мистър Добс. Освен това той е инженер.
Добс погледна часовника си. „Дявол да го вземе, трябва да бързаме!“
— О кей, извикайте вашия Бенкрофт. Ясна ли ви е задачата?
— Тъй вярно, мистър Добс.
Фостер излезе от кабинета. В предната стая прекрасната Сара Флеминг го погледна въпросително.
— Наред е — тихо каза Фостер.
— Бос иска сам да лапне цялото парче?
— Надява се — засмя се Фостер. — Страхувам се само, че апетитното парче ще примами и други. Внимавай, навреме предай информацията.
В 12.30 пред вратата на дома на Организацията за разпространение на американската култура спря обикновено такси. Макс Салтсер, чистач на канализационните тръби, подал глава от уличния люк, с любопитство гледаше как от вратата на Организацията излязоха четирима високи мъже. Двамата взеха от автомобила някакъв куфар или сандък, другите двама придружаваха един русокос човек, който леко се затича нагоре по стълбата.
— При янките завлякоха някакъв сандък — каза той на Ерих Мюлер, безработен носач, който седеше на края на тротоара и наблюдаваше бавното движение на улиците.
— Навярно скъпо нещо, щом като сами го замъкнаха — сърдито реши Мюлер.
В това време четиримата мъже вече донесоха сандъка и въведоха Георг Лейман в кабинета на Добс. Като поставиха сандъка върху масата посред стаята, придружаващите мълчаливо излязоха. Зад своето масивно бюро се клатеше в креслото си Френк П. Добс. Роберт Фостер се намести до прозореца и невъзмутимо наблюдаваше това, което става. В голямо кресло полулежеше Джим Перкинс с изскочили от вълнение очи. До стената на стол седеше Колинс, с лице отекло след нощното пиянство. Не помогна и студеният душ, под който Фостер го измъкна от кревата.
Петер Бенкрофт стоеше близо до вратата. Херберт Фрай, в мъхав жакет, постави върху коленете си големия жълт портфейл и нервно барабанеше с крайчетата на пръстите си по облегалата на креслото.
— Добро утро, господа — каза Георг Лейман и леко се поклони.
— Добро утро — отвърна Франк П. Добс и професионално се усмихна. — Вие сте точен. Много хубаво!
Мистър Добс натисна копчето: „Не ме безпокойте за нищо“.
— Слушам, мистър Добс — отвърна статуята на свободата. Добс направи широк жест с ръка.
— Господата са заинтересовани от вашето предложение, мистър хм… Лоуман.
— Лейман — младият човек отново се поклони. — Най-напред, господа, позволете ми да съобщя, че всички книжа и чертежи, що се отнасят до моя апарат „ШМ–128“1, са скрити доста добре. Ще ви бъдат предадени само след окончателното споразумение. Всеки опит да се отвори апаратът, който нося тук, ще предизвика моментална експлозия.
1
Грешка на преводача: на руски заглавието е „Шаровая молния“, откъдето и съкращението „ШМ“. На български апаратът би трябвало да е „КМ–128“. Бел.Mandor.