— Добре ли си, Гъна? — попита той. Клей си каза, че сигурно така звучеше „Гънър“, произнесено с южняшки акцент. — Мамицата му шибана, ама яко кървиш, бе, копеле! Мислех, че всички ще пукнем, да го еба! — После погледна към Клей: — Ти к’во зяпаш, бе?
— Затваряй си устата — каза художникът, ала при тези обстоятелства тонът му изобщо не беше груб.
Червенокосият се обърна към кървящия си приятел:
— Този е от ония, Гъна! От оная сбирщина!
— Затваряй си човката, Харолд — сряза го тъмнокосият младеж и обърна глава към Клей, Том, Алис и Джордан.
— Дай да ти промия раната — каза девойката. Беше прибрала пистолета в кобура си и ровеше в раницата си. — Имам лейкопласт и превръзки. Както и кислородна вода за дезинфекция. Ще щипе, но по-добре така, отколкото да се инфектира, нали?
— Като се има предвид какво ти каза този младеж преди малко, май си по-добра християнка от мен в най-набожните ми години — каза Том. Беше свалил от рамото си Татко Автоматко и го държеше в готовност за стрелба, без да изпуска от погледа си Гънър и Харолд.
Гънър изглеждаше на двайсет и пет. Дългата черна коса като на рокпевец бе сплъстена от кръв. Той погледна първо млековоза, после кадилака и накрая Алис, която държеше пакетче превръзки в едната си ръка и бутилка кислородна вода в другата.
— Томи, Фрито и онзи другият, дето през цялото време си бърка в носа, се ометоха — каза червенокосият и изпъчи жалките си пилешки гърди. — Аз обаче останах, Гъна! Мамицата му шибана, копеле, ама ти наистина кървиш като заклано прасе!
Алис извади превръзка, напои я с малко кислородна вода и пристъпи към младежа, който й бе извикал „Яж ми кура, кукличке!“ В същия миг обаче той направи крачка назад.
— Разкарай се от мен — процеди през зъби. — Гадна си!
— Това са ония — кресна червенокосият. — От сънищата! Нали ти казах!
— Не се доближавай! — изсъска Гънър. — Шибана кучка. И всички вие!
На Клей внезапно му се прииска застреля момчето и не се изненада. Младежът изглеждаше (и действаше) като бясно куче, притиснато в ъгъла, оголило зъби и готово да хапе, а как се постъпва с кучетата, когато нямаш друга възможност? Застрелваш ги, нали? Те обаче имаха друга възможност и ако Алис бе решила да се прояви като добра самарянка спрямо човека, който я беше нагрубил, навярно самият той трябваше да се въздържи от екзекутирането. В същото време искаше да узнае нещо, преди очарователните младежи да продължат пътя си.
— Тези сънища… — започна художникът. — Имате ли… не знам как да го кажа… нещо като духовен водач в тях? Някакъв мъж с червен суичър?
Гънър вдигна рамене, откъсна парче от ризата си и започна да попива кръвта по лицето си. Постепенно идваше на себе си и явно започваше да осъзнава какво се бе случило току-що.
— Харвард, нали? — измърмори след малко. — Нали така, Харолд? Дребният му спътник кимна.
— Да, Харвард. Негъра. Обаче не са сънища. И ако още не сте го зацепили, няма смисъл да ви го казвам. Не са сънища, а шибани предавания. Предавания в сънищата ни. Ако не ги получавате, то е само защото сте гадни. Нали, Гъна?
— Вие, копелета, яко се прецакахте — заяви мрачно дългокосият и попи кръвта от челото си. — Не ме пипайте.
— Ще идем на едно готино местенце — обяви Харолд. — Нали тъй, Гъна? В Мейн, не ви будалкам. Всички, дето не са зомбирани от Сигнала, там отиват. Там ония ще ни оставят на мира. Ще ходим на лов, за риба, ще си живеем царски сред природата. Тъй вика Харвард.
— И вие му вярвате? — повдигна скептично вежди Алис.
Гънър вдигна пръст и Клей забеляза, че ръката му трепери.
— Затваряй си плювалника, кучко.
— Ти го затвори! — обади се Джордан. — Ако не си забелязал, ние сме тези с оръжията.
— Хич не си и помисляйте да ни гърмите — каза пискливо Харолд. — Какво според вас ще ви направи Харвард, ако ни застреляте, шибаняци такива?
— Нищо — отвърна Клей.
— Нямате си ни… — започна Гънър, но преди да продължи, художникът пристъпи напред и го фрасна с четирийсет и пет калибровия револвер на Бет Никърсън. Нова рана зейна на брадичката на младия мъж, но Клей си каза, че това май е по-добро лекарство от кислородната вода, която спринтьорът бе отказал. Грешеше.
Гънър залитна и гърбът му се опря в изоставения млековоз, а изуменият му поглед бе вперен в Клей, сякаш не можеше да възприеме случилото се. Харолд направи крачка напред, но Том насочи Татко Автоматко към него и предупредително поклати глава. Червенокосият се сви като изплашено коте и нервно загриза мръсните си нокти. Влажните му очи сякаш щяха да изскочат от орбитите си.